България на дъното по готовност за здравни кризи

Застаряването на населението, хронични болести и предотвратима смъртност попаднаха във фокуса на международното изследване на GLOBSEC

България е на предпоследно място в Европа по готовност на здравната си система за посрещане на нови предизвикателства в бъдеще. Това показва специален доклад на международната организация GLOBSEC от оценката на Индекса за готовност на здравните системи на 27 държави на Стария континент. 

Най-подготвени според проучването са Норвегия, Швейцария и Швеция, в средата на класацията са Германия и Испания, а Румъния и България са на дъното по подготовка да отговорят на здравните нужди на населението си в идните години. 

Уникалните данни са събрани в рамките на индекса Health Care Readiness Index 2021 за готовността на системите за здравеопазване в Централна и Източна Европа за бъдещи предизвикателства, сред които застаряване, увеличаване на хроничните заболявания или нови вълни от инфекциозни заболявания. 

Готовност днес – Готовност утре

Индексът разглежда готовността на здравните системи  от две гледни точки. Първата анализира текущото състояние на здравните системи по  фактори като брой на здравните работници, процент предотвратими смъртни случаи, очаквана продължителност на живота, достъп до съвременни медицински лечения и иновативни технологични решения. „Готовност днес“ отразява до каква степен здравната система посреща нуждите на населението си към настоящия момент. И там България е на последно място заедно с Румъния. 

Втората перспектива – „Готовност утре“,  се фокусира върху бъдещите здравни предизвикателства. В определянето на този индекс експертите използват степента на предвидимост на здравната картина в дадената държава, овладяването на рисковите фактори като вредно хранене, пушене и алкохол, превенцията, ваксинационният процес, здравното образование, целенасочени мерки и стратегии.

Този индекс отразява готовността на страните да реагират в здравни ситуации, свързани с болести, с очаквани тенденции и да осигуряват необходимата здравна помощ и превенция на населението си като в същото време са достъчно гъвкави, за да се приспособяват и в неочаквани кризисни ситуации, посочват експертите. Според тях сред най-ключовите индикатори е процентът на предотвратима смъртност, който зависи  от редица фактори, сред които бързина и достъп до здравната услуга, технологии, брой специалисти и здравни заведения, разпространение на хроничните заболявания. Вследствие на големия брой пушачи, вредното хранене и недобрата здравна култура, у нас хроничните болести са широко разпространени, което ни изведе и на челно място по смъртност от COVID-19. 

Изследването сочи драстична разлика между първите и последните в класацията по готовност на здравните системи – Норвегия има 80 от 100 точки, натрупани от оценките в различните категории, докато при България и Румъния те са едва 38. Норвегия, които днес служат като пример за много здравни системи в Европа, поставят голям акцент върху превенцията и рисковите фактори като вредни храни, прекомерна употреба на алкохол и тютюнопушене. 

Норвегия може да бъде пример за подражание по отношение на превенцията на овладяването на рисковото поведение на хората и насочването им към ограничаване на алкохола, консумация на по-малко вредни храни и употреба на никотинови продукти с намалена вреда вместо цигари. 

„Добрата превенция с  фокус върху смъртността, която може да се избегне,  сериозно може  да промени картинката там, където тя не е оптимистична. Редукция на консумацията на сол и захар, достъп до иновативни лекарства и иновативни продукти, са част от успешната стратегия. Тези мерки често се подценяват, защото не водят до незабавно подобрение на картината, а резултатите идват след време“, посочва един от авторите на доклада Мартин Сматана.

Така при средно 17% хора в риск заради диетичните си навици в ЕС, в Норвегия техният процент е 13%. При средно 17% европейци изложени на риск от пушене, в Норвегия пушат едва 12% като делът им е намалял почти 3 пъти за 20 години благодарение на прилаганите политики в тази посока и подкрепата на бездимните алтернативи, които са по-популярни от цигарите и по-разпространени от други страни. Прекомерната употреба на алкохол също е в два пъти по-ниска степен отколкото при средния европеец – данните сочат, че само 3% от новрежците консумират повече алкохол от допустимото умерено количество. Друга държава за пример със сериозен фокус върхе превенция и стратегически подход за редуциране на риска е Нидерландия. Сравнителният анализ показва, че там обхватът на съвкупността от мерки на здравната система е близо 4 пъти по-голям от този в България.

Данъчната логика „По-вредното да става по-скъпо, а по-малко вредното – по-достъпно.“

Не много богатите членки на съюза от Източна Европа, които разполагат с по-малък здравен бюджет, могат да приложат добрите примери от Европа и от света, но сами трябва да адаптират политиките към своята реалност.

„Да вземем пушенето – едни от добрите примерите за стратегия за намаляване на вредата върху общественото здраве са Нова Зеландия и Австралия, които инвестираха в превенция на тютюнопушенето и успяха за 20 години да постигнат забележителен резултат, при който следващото им поколение няма да пуши цигари изобщо. Само с ценообразуване не може да се постигне отказване на цигарите, особено в нашия регион“, коментира Мартин Сматана и даде за пример загубите от милиони на Франция, където след драстичното поскъпване на цигарите с цел намаляване на пушенето, вместо повече данъци мярката генерира повече контрабанда.

Данъците влияят на достъпността на продуктите, свързани с публичното здраве, коментира Сесил Норига от службата за такси и данъчно облагане на ЕС.

„Има европейски директиви за тютюна и алкохола и ние сме в процеса на ревизия на правилата. Повечето държави вече налагат по-високи данъци на вредните храни.

Вицепрезидентът и ръководител на офиса на GLOBSEC в Брюксел Роланд Фройденщайн беше категоричен, че рисковото поведение на хората все повече влияе на сигурността на здравните системи.

„Подходът за намаляването на вредата е все по-важна част от общата картина и вече можем да говорим за поведенческа икономика“.

Европа трябва да помисли за здравен съюз, който отчита разликите на съответните държави, но прилага добрите практики с безспорен ефект върху общественото здраве, категорични бяха експертите.