Криминалист: Осъдените за педофилия обикновено лежат 3 години в затвора. После се занимават с работа с деца

Тази тревожна тенденция коментира криминалният психолог Тодор Тодоров. По негови думи такива хора получават присъда 5 или 6 години, а после за добро поведение лежат само 3 години. Тодоров открои проблемът като много сериозен, тъй като след като излязат на свобода, такива хора често започват да работят с деца.

Ако човек бъде осъден за педофилска постъпка, получава 5 или 6 години присъда при чисто криминално минало, обикновено лежи – 3. Излиза за добро поведение и много често започва да се занимава с работа с деца – нещо, което по никакъв начин не е регулирано в нашия закон. Това каза криминалният психолог Тодор Тодоров в ефира на БНТ.

Това според Тодоров са хора, които по-късно могат да станат учители, възпитатели, да работят в детски парти клубове или на други места, свързани с деца.

„Педофилията не минава от само себе си. Те могат като минат няколко години да се реабилитират и на работодателите да им излиза, че не са осъждани“, твърди криминалният психолог.

Проблемът според него е много сериозен. Той и негови колеги алармират, че трябва да се направят много драстични промени в законодателството.

„Според Наказателния кодекс има разлика между блудство и изнасилване. Ако насилиш сексуално момче, това се води блудство и се наказва по-леко. Изнасилване е само, когато става въпрос за момичета. Присъдите за блудство са по-малки от тези за изнасилване“, обясни Тодор Тодоров.

Това според експерта дава възможност на педофилите, които насилват момчета, да бъдат съдени по-леко. Това според него не е правилно, защото момчетата са жертви не по-малко от момичетата.

„Трябва наказанията да бъдат много по-сурови и по-строги. Необходима е работа с тези хора. Не може осъден за педофилска постъпка, лежал в затвора известно време да излезе и да се счита за поправил се. Не става така, напротив. Отношението на другите задържани към тези хора е доста рестриктивно и те излизат още по-озлобени“, подчерта криминалният психолог.

По публикацията работи: Пламена Сутева