Ефектът „парадоксално събличане“ при замръзване: Защо хората го правят?

Зимата идва. У нас големите студове са все още далеч, но все пак е добре да сме подготвени и да знаем какво да правим и да не правим при замръзване. Външен слой, устойчив на вятър, е нещо задължително за студените дни, както и шапката и шала. В тази статия са представени няколко инстинкта на тялото, които се проявяват в по-студените дни, както и обясненията за тях.

Според синоптиците все още сме далеч от големите студове, но все пак е важно да знаем как да да се предпазим от миносовите температури, на които съвсем скоро ще бъдем изложени. Когато живакът в термометри падне до минус 10 градуса човек трябва да е много добре облечен преди да напусне дома си.

Топлата връхна дреха задължително трябва да има външен слой, който да е устойчив на вятър. Носенето на шапка, шал и ръкавици също е задължително – дори при температури около нулата. Както и водоустойчивите обувки, които ще гарантират, че краката ще останат сухи. Освен това човек трябва да се движи непрекъснато, за да не замръзне, пише bTV.

Замръзване на роговицата на окото
Ако човек е навън в студено време (особено когато ходи бързо или тича), очите му започват да сълзят. Това е чисто еволюционен механизъм – по този начин окото прави опит да снижи температурата на замръзване. Специалистите пък твърдят, че редовното мигане ще запази очите в добро състояние, когато човек се разхожда навън в студа.

Но положението става съвсем друго, ако се карат ски или се практикува друг зимен спорт във ветровито и мразовито време. Тогава е наложително човек да носи очила, ако не иска да си навлече здравословни проблеми. Група изследователи твърдят, че ако човек държи очите си отворени при силен вятър и студ без защита, студът може наистина да доведе до замръзване на роговицата на окото.

Хората, които носят контактни лещи, трябва да са особено внимателни през зимата. Възможно е, ако времето е твърде мразовито, те да замръзнат така, че да залепнат за очните ябълки. В подобни ситуации се препоръчва затопляне на замръзналите очи с ръце или с помощта на компреси. Това обаче няма да помогне да се избегне краткотрайното замъгляване на зрението.

При по-тежките състояния очите се „размразяват“ с лекарска помощ. А всяко увреждане се лекува с дни и дори със седмици. Въпреки това човек трябва да има едно наум, че може да се стигне и до възстановителна хирургия, ако замръзването доведе до загуба на тъкан. Така че не забравяйте очилата, нищо че е зима, напомнят офталмолозите.

Измръзване на кожата и тъканите
Крайниците, за разлика от очите, могат да замръзнат напълно. Това може да доведе до загуба на крак, ухо или пръст. Ето защо човек трябва да си е сложил топли обувки и да се е въоръжил с шапка, шал и ръкавици, когато излиза навън в студа.

Измръзването причинява не само парене и изтръпване на кожата, но често засяга мускулите, тъканите и дори мазнините под нея. Рискът е особено висок, ако дрехите не са подходящи за времето. Когато температурата падне под минус 40 градуса по Целзий, кожата може да замръзне за минути. И колкото по-дълго е изложен човек на влиянието на студа, толкова по-вероятно е да се стигне до състояние, изискващо ампутация на замръзналия участък от тялото.

Според експертите температури до минус 10 градуса по Целзий не крият голям риск за здравето на човека, при минус 20 обаче рискът е умерен, при минус 30 – висок, а над 40 вероятността от настъпването на увреждания е сериозен. И това не важи само за хората, а и за животните. За тях зимата също е труден сезон. Въпреки пухкавата им козина крайниците на домашните любимци също са изложени на риск. Когато екстремният студ достигне вътрешността на тялото, възниква заплаха и за човека, и за неговия любимец.

Тялото се „самоизключва“
Когато официално се предупреждава за изключително ниски температури, това трябва да се взема на сериозно. Защото, ако човек не е облечен подходящо или е без подслон, силният студ може да го убие. При това буквално, категорични са специалистите.
Те обясняват, че човешкото тяло е приспособено да поддържа вътрешна температура около 37 градуса. Всяко отклонение е сериозен проблем, а когато температурата на тялото започне да пада, настъпва преохлаждане, или т.нар. хипотермия. Понижаването на температурата до 32-35 градуса стартира процес, придружен с постоянно треперене, умора, учестено дишане и други симптоми.

Охлаждането на тялото до 32 градуса се нарича умерена хипотермия. В този случай дишането се забавя поради хиповентилация на белите дробове. Поведението на човек в подобна ситуация е подобно на това, ако е в нетрезво състояние – лоша координация, залитане, неясен говор, видимо объркване и т.н. Спирането на треперенето е лош знак.
Когато температурата на тялото падне под 28 градуса, се увеличава рискът от смърт. Ако наблюдавате човек в такова състояние, бихте си помислили, че той е мъртъв. Около тази граница съзнанието се губи, зениците се разширяват, дишането и пулсът са едва забележими. Тялото буквално се „самоизключва“. Тежките етапи на хипотермията изискват незабавна реанимация, категорични са лекарите.

Ефектът „парадоксално събличане“
Много рядко, но все пак се случва, хора, загинали от хипотермия, в последните си минути на агония да си свалят дрехите. Може би някои са чували за цели групи от алпинисти, които са намерени мъртви и напълно голи в планината. Дрехите им пък били сгънати прилежно наблизо. Според учените полицията погрешно приема тези случаи за грабеж. Те говорят за т.нар. парадоксално събличане.

Германски учени изследвали 69 смъртни случая от хипотермия (в периода от 1978 г. до 1994 г.). Така те открили, че около 25% от жертвите са със свалени дрехи преди смъртта. Оказало се, че хипотермията намалява умствените способности на хората и обърква техните мисли. В по-късни етапи тя забавя притока на кръв и кръвоносните съдове се разширяват. Това създава у алпинистите усещането, че „горят“. Но тялото им всъщност бързо губи топлина. Усещането за топлина обаче ги кара да се събличат и да се обричат на гибел.

Според учените има и още едно странно състояние – „последно заравяне“. То също е в основата на множеството жертви от хипотермия. В човешкия мозък под въздействието на студа се активира автономен процес, подобен на инстинкта на животните, които копаят дупки, за да презимуват. Ето защо последното усилие, което прави човек, преди да замръзне, е да се зарови в снега, като по този начин буквално се погребва.

В една статия от 1995 г. изследователи от Германия описват жертви на хипотермията в положение, което се посочва като краен механизъм на защита.

Превръщането в мумия
Ако човек загине, когато времето е достатъчно студено и сухо, тялото му се превръща в замръзнала мумия. Алпинистът може да си остане така много дълго време, независимо дали е в неизвестност, или е открит в планината от спасителите.

Пример може да се даде с Джордж Малъри, изследовател на Еверест, който изчезна безследно през 1924 г. Екип от алпинисти обаче го намира през 1999 г. Голяма част от дрехите му били окъсани, но плътта под тях – удивително непокътната, макар и дълбоко замръзнала. Учените твърдят, че Малъри вероятно е починал след тежко падане, а тялото му е било „погребано“ там, където е намерено – на 8400 метра над морското равнище.

При температури под минус 55 градуса по Целзий тялото може да се запази още по-дълго. През 2004 г. планинари намерили запазени телата на трима австро-унгарски войници, запечатани в ледник от 1918 г., на границата между Италия и Австрия. Но това не е пределът. В Италия през 1991 г., на надморска височина от 3200 м, в резултат на топенето на един ледник е намерена мумия на човек от каменната епоха. Учените я нарекли Йоци. Той е преседял в леда цели 5300 г.

По публикацията работи: Пламена Сутева