С хвърляне на венец и раздаване на курбан отбелязаха днешния Никулден в Тюленово (СНИМКИ)

По повод днешния празник, Никулден, медия „Нова Варна“ се свърза с Емил Тодоров, който е и първият дарител на храмът в Тюленово, наречен „Свети Георги”.

Той говори по различни и интересни теми, главно свързани с днешния Никулден.

В началото на разговора, Тодоров разказва за това какви са традициите на празника в селото.

„Всяка година, по традиция, празникът се провежда в село Тюленово. Ние сме Съюза на офицерите и сержантите от запаса град Шабла и всяка година участваме в мероприятието. Поканили сме 20 човека от Румъния, още 20 от Балчик, ние тук също сме толкова и общо около 60 души се събираме и заедно и взимаме участие в събитието“, разказа той.

„След като всичко това приключи, заедно слизаме в един ресторант и си правим банкет, на който присъстват състав народна музика, а жените ще зарадваме с малка коледна играчка подарък. Всяка година, вече над 10 години, лично аз изработвам венец, който след приключване на тържествената част, хвърлям в морето, в памет на загиналите моряци и рибари. Смятам, че това е и причината, поради която в нашия район повече от 10 години няма произшествия с рибари и рибарски лодки“, добави Тодоров.

Емил Тодоров разказва за основните обичаи на рибарите в Тюленово.

„На този ден, Никулден, приключва риболовът за годината. Рибарите делят парсата, това е всичко, каквото са изкарали през годината, сядат и си разделят останалите пари по равно. Ако някой рибар иска да напусне тази група, трябва да го съобщи днес, на този ден. Има случаи, при които рибари не го правят и решават да напуснат при настъпил активен риболовен сезон. Тогава, всеки такъв получава своето наказание, което е именно бой по гърба с греблото“, каза той.

„Гозбите в рибарската къща се подготвят само и единствено от рибарите, жените не пипат. Задължителна е рибената чорба, както и т. нар рибник. На днешния ден, по-младите рибари носят дар на по-големите, както и посещават заедно църква. Когато влязат в къщата, в която ще се празнува, първи има право да седне най-старият рибар, както и да вдигне наздравица, когато той запали свещта, оставена на масата, всички останали могат да запалят цигара. Най-важното нещо е, че докато най-старият рибар не стане от масата, никой друг няма право.

„Друга традиция е, когато рибарят тръгне на риболов, в неговата къща се пали специално кандило. То годи, докато рибарят не се върне от риболов. Светлината на кандилото осветява пътя му към дома“, разказа още Тодоров.