Тревожни данни от НСИ – около 20% от българките нямат деца, раждат се все-по малко бебета (ВИДЕО)

Данни за неприятна статистика у нас – раждат се все по-малко бебета, но и жените във фертилна възраст намаляват. По данни на НСИ,  от началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната ни.

Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място – емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Най-голям спад на тези в детеродна възраст е регистриран при последния десетгодишен период (2011 – 2021) – 377 хил., или 22,5%. Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 година, показват данните на НСИ.

Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24,7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27,1%), отколкото сред тези, които живеят в селата – 17,6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца – 1 353 хил. (44,6%). Броят на жените във фертилна възраст нараства до 1975 г., като достига 2 178 хил., след което започва да намалява, за да достигне 1 295 хил. жени на възраст 15 – 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 – 2021) – 377 хил., или 22.5%.

По три деца имат 204 хил., или 6,7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете – съответно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2,6% от жените. Малко повече от една пета от жените – 650 хил. (21,4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.

С повишаване на образователното ниво намалява средният брой живородени деца. Най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование – 2.75 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование – 1.25, при 1.47 деца средно за всички жени.

При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък – в областите Габрово (6,0%), Перник (5,9%) и София (столица) – 4,6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.

По публикацията работи: Велислава Велева