Киселото мляко-спасение от лош дъх

Искате да се отървете от лошия дъх? Ново проучване показва, че отговорът може да бъде в киселото мляко и други ферментирали храни. Изследователи от Китай твърдят, че пробиотичните бактерии в храни като кисело мляко, хляб с квас и супа мисо могат да помогнат за премахване на неприятния проблем, съобщава „Стъди файндс“.

По-конкретно Lactobacillus salivarius, Lactobacillus reuteri, Streptococcus salivarius и Weissella cibaria могат да помогнат за освежаването на дъха, според резултатите от анализа на обединени данни, при който участниците са консумирали тези бактерии под формата на добавки.

Халитозата, по-известна като лош дъх, е резултат предимно от летливи серни съединения. Учените твърдят, че съединенията идват от бактерии в устата, получени в резултат на смесване на бактерии и хранителни остатъци, свързани с лоша зъбна хигиена. Типичните варианти за борба с халитозата включват води за уста, дъвки, почистване на зъбите и остъргване на езика.

Но учените отбелязват, че се появяват доказателства, сочещи пробиотичните бактерии като по-проста алтернатива. За да разберат колко дълго може да продължи подобен ефект, изследователите преглеждат базите данни за съответните клинични изпитвания, публикувани до февруари 2021 г. От първоначалните 238 записа екипът се фокусира върху седем проучвания, включващи общо 278 души. Броят на участниците във всяко проучване е малък – от 23 до 68 души, с възрастов диапазон между 19 и 70 години. Проучванията са продължили от 2 до 12 седмици.

Екипът определя тежестта на лошия дъх в зависимост от нивата на летливи серни съединения, открити в устата, или от резултата на OLP на всеки човек, който измерва миризмата на дъха на различни разстояния от устата.

В анализа са включени и резултатите от покритието на езика (три проучвания) и индекса на зъбната плака (три проучвания), тъй като непочистеният език и натрупването на зъбен камък между зъбите често са основни причини за лош дъх.

Обобщеният анализ на данните, публикуван в BMJ Open, показва, че показателите на OLP са намалели значително при приемащите пробиотици в сравнение с тези в контролните групи, независимо от продължителността на периода на наблюдение.

Авторите на изследването смятат, че пробиотиците „може да потискат разграждането на аминокиселини и протеини от анаеробните бактерии в устата, като по този начин ограничават производството на миризливи странични продукти“.

„В бъдеще са необходими повече висококачествени рандомизирани клинични проучвания, за да се проверят резултатите и да се предоставят доказателства за ефикасността на пробиотиците при лечението на халитоза“, подчертават авторите на изследването.

По публикацията работи: Силвана Димитрова