44% от българите смятат, че 2023 г. ще е още по-лоша от предходната година

Според социологическо изследване на „Галъп“, само един процент е разликата между песимистите и оптимистите в България. 43% от българите смятат, че ще са по-щастливи през 2023 г. 

44% от българите са песимисти за предстоящата 2023 г., сочат данните от „Глобалния индекс на щастието“, изследване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Едва 20% от българите смятат, че ни очаква по-добра година, а 27% пък мислят, че 2023 г. ще е същата като тази. Българите запазват традиционния си песимизъм в сравнение със средното за света ниво.

Продължаващата политическа нестабилност и несигурност в последните години доведе и най-високите нива на негативизъм в последните десетилетия.

Надеждите за икономически просперитет също не са особено високи – 9% очакват по-добра година за икономиката, 60% очакват трудности, а 23% очакват същата година.
Щастието у нас се запазва на почти същите нива като миналата година и сякаш следва своя собствена, различна логика. Тази година 43% у нас казват, че са щастливи, а 11 %, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата -между щастието и нещастие. Минимален дял не могат да преценят. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, но страната ни тази година поне не попада в топ нещастните страни по света.

„Галъп“ са попитали участниците в изследването и какъв е рискът от използване на ядрено оръжие в света. Българите са умерено притеснени от риска от употребата на ядрено оръжие. Данните са близки до световните и най-вече до тези на повечето държави от ЕС, които реагират и по-умерено на перспективата от такава заплаха. У нас 31% виждат висок риск от употребата на ядрена бомба, 41 % оценяват риска като умерен, а за 13% риск няма.

По света

2023 г. идва с по-скоро песимистични очаквания По-малко от една трета (31 %) от респондентите вярват, че 2023 г. ще бъде по-добра от 2022 г. 34% споделят противоположното мнение, а 27% вярват, че 2023 г. ще бъде същата като предишната. Резултатите показват ръст в песимизма в сравнение с последните години, а картината сега много наподобява нагласите през 2008 г. – която беше и годината с най-високи нива на песимизъм по света в новия век.

Най-оптимистични сред запитаните са хората в Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипините и Индия. Топ 5 песимисти включва само държави от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия.

Очакванията за икономиката по света също са в сферата на песимизма. Сега 21 % от хората очакват икономически просперитет за страната си през следващата година, близо половината (48%) са подготвени за икономически трудности и една четвърт мислят, че 2023 г. ще бъде същата като 2022 г. в икономически план. Останалите не могат да преценят.

Надеждите за света и икономиката може да са в упадък, но личното щастие по света все още преобладава Мнозинството (54%) от хората от различни нации по света смятат себе си за щастливи или дори много щастливи. Над една десета се смятат са нещастни или много нещастни, а една трета не са нито щастливи, нито нещастни.

Отново, страни на Изток и на Запад са сред топ 5 най-щастливи нации: Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан. Европа е по-посърнала, но най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова.

В края на годината 38% виждат висок риск от употреба на ядрено оръжие в
нашето съвремие. Други 38% смятат, че има умерен риск от това, а само 14% не виждат риск от употреба на ядрено оръжие скоро.

По публикацията работи: Венета Николова