Редакция "Нова Варна"
Име на дадена известна личност, за която не можем да се сетим, онази думичка на върха на езика, която ви убягва. Паметта ни често ни изневерява, а когато страдаме от безсъние, положението многократно се влошава. Какво би станало обаче, ако има възможност тази „амнезия“ да бъде премахната? Учени правят експерименти върху мишки, за да възстановят изгубените им от безсъние спомени. Едната техника, която използват се нарича оптогенетика.
Ново изследване, направено с помощта на мишки, предполага, че „забравените“ спомени могат да бъдат възстановени дни по-късно чрез активиране на избрани мозъчни клетки или с лекарство, което обикновено се използва при хора за лечение на хронична обструктивна белодробна болест. Това може да ви звучи налудничаво, но спомените ни са „кодирани“ в мозъчните клетки.
Предишни проучвания показват как дори кратки периоди на лишаване от сън влияят върху процесите на паметта, променяйки нивата на протеини и структурата на мозъчните клетки.
Но изследователите все още не са сигурни дали загубата на сън влошава начина, по който се съхранява информацията, затруднявайки достъпа до нея или новоформираните спомени се губят напълно, когато не сме спали, пишат от Science Alert.
This Prescription Drug Appears to Recover Lost Memories in Mice https://t.co/f9S82UyA3x
— ScienceAlert (@ScienceAlert) January 11, 2023
Това е първият въпрос, на който неврологът Робърт Хавекес и колегите му от университета в Гронинген се заемат да отговорят, използвайки мишки, които са лишени от сън в продължение на 6 часа. В клетката има различни предмети. По-късно животните не съумяват да открият, че един от обектите е бил преместен на нова позиция – освен ако някои неврони в хипокампуса, тънка мозъчна област, която съхранява пространствена информация и консолидира спомените, не са активирани с помощта на светлина. Това показва, че те могат да си спомнят къде са били разположени първоначално обектите, ако хипокампалните неврони, кодиращи тази информация, бъдат побутнати. „Информацията всъщност се съхраняваше в мозъка, но просто беше трудна за извличане“, обяснява Хавекес.
Констатациите показват, че спомените, смятани за „изгубени“, може все още да съществуват в някакво недостъпно „пространсрво“ и могат да бъдат изкуствено извлечени, поне при мишки.
Докато работата на Хавекес и екипа е фокусирана върху разкриването на молекулярните механизми на паметта и как да я възстановим, новото им изследване повдига някои вековни въпроси за това как спомените – богатите сетивни отпечатъци от минали преживявания, които оцветяват живота ни – са кодирани в мека мозъчна тъкан.
В продължение на векове учените са размишлявали и след това са търсили мрежи от мозъчни клетки, в които са смятали, че се съхраняват различни спомени. Наречени енграми, свързаността и силата на тези мрежи се смятат за ключови за съхраняването на спомени.
По публикацията работи: Велислава Велева
