На 22 януари в София почина проф. Павел Герджиков. Той беше изтъкнат оперен певец, режисьор и педагог. Роден е на 21 май 1938 г. в гр. Кърджали. Негова баба е актрисата Кина Герджикова – звезда на Народния театър в началото на 20 в., роднина на Петко Славейков.
По линия на Герджиковия род той е свързан с много интелектуални фамилии – с акад. Николай Райнов и Стефан Гечев. Прадядо му – Иван Герджиков, е депутат в Първото народно събрание на Източна Румелия.
Младият Герджиков учи оперно пеене при Анна Тодорова и Илия Йосифов. Завършва ДМА (1961) и специализира в Берлин. Дебютира в Софийската опера 23-годишен. Има над 100 роли като солист, сред които са Фигаро в „Сватбата на Фигаро”, Папагено във „Вълшебната флейта”, Галицки в „Княз Игор”. Реализирал е десетки постановки като режисьор.
През епохата на социализма на изкуството и на операта се обръщаше специално внимание. България се гордееше пред света с оперните си певци. “Искам да направя уговорката, че не изпитвам никаква носталгия към соц.-а. Но не мога да отричам всичко, което е било – живял съм, работил съм непрекъснато. В България освен много глупости, икономически и идеологически грешки, се случваха и доста добри неща – излизаха чудесни книги, правеха се качествени спектакли и филми. Трудът на хората на изкуството беше оценен високо, пишат от trud. Днес просто няма отношение, работи се на парче. Ние нямаме културна стратегия. Оперните театри са в криза, едва оцеляват – идиотска система на отчитане на билети, смешни заплати, нула инвестиции в сграден фонд, непрекъсната липса на средства. Ще ви кажа един виц: „Един българин попитал швейцарец: вие защо имате адмирал, когато нямате излаз на море? А той отговорил: а вие защо имате министерство на културата?
По публикацията работи: Велислава Велева
