Разгадаха тайните на мумифицирането в Древен Египет (СНИМКА)

Специалисти разкриха тайната на мумифицирането в Древен Египет по съдове, намерени в специализирана работилница. Изследването, публикувано в сп. „Нейчър“, е базирано на археологическо откритие – балсамираща работилница и потири на възраст около 2500 години. Учените разчитат на химията и на необичайна колекция от съдове, за да разкрият как се е случвал процесът в древността.

В продължение на хиляди години египтяните са мумифицирали мъртъвците, за да ги подготвят за вечен живот. Днес учените разчитат на химията и на необичайна колекция от съдове, за да разкрият как се е случвал процесът в древността. Изписаните инструкции и химическият състав на остатъците от съдържанието, намерени в съдовете, разкриват нови детайли за рецептите, които са възпрепятствали разлагането на тялото, пишат от Бта.

Това е като машина на времето, казва Джоан Флечър, археолог от университета в Йорк и съавтор на изследването. Работилницата за балсамиране е открита в селището Сакара. „В такива помещения се е извършвала последната част от работата“, каза Салима Икрам, египтолог в Американския университет в Кайро. „След смъртта тялото се натрива със сол, а след това е самото балсамиране.“

Според авторите на изследването съдържанието на някои съдове, означено като „антиу“, представлява смес от животинска мазнина, кедрово олио и хвойнова смола. Тези субстанции, заедно с други, намерени в потирите, имат ключово значение за запазването на мумията. Растителното олио е служило за намазване на ивиците плат. То е предотвратявало развитието на бактерии и гъбички, както и излъчването на миризма. Освен това е използвано за запазване на черния дроб. Твърд материал като пчелния восък се е използвал за стомаха и кожата. Той е предпазвал от овлажняване и е запечатвал порите.

Според Салима Икрам следващата стъпка е за учените е да изследват различни части от мумии, за да видят дали са използвани едни и същи съставки. Възможно е рецептите за балсамиране да не са били универсални, а да са варирали във времето и в различните работилници.

По публикацията работи: Велислава Велева