Млада жена трогната от УМБАЛ “Св.Марина“ във Варна: Ангелите с бели престилки съществуват (СНИМКА)

Мариета Атанасова  пише благодарности  за отношението на лекарите и целия медицинския персонал към нейния баща по време на лечението му в УМБАЛ „Света Марина“ във Варна. Той е бил настанен в реанимацията на 11.01, като той не е имал никакви шансове за оцеляване. По нейните думи и се е случило “чудо“, благодарение на лекарите и екипа на болницата.

Ето какво каза г-жа Атанасова:

Здравейте мили хора, във време на безверие нека ви разкажа за моето (нашето чудо). Всички сме чували колко зле е здравеопазването в България, как докторите са превърнали пациента в банкомат. Четем страшни истории с едничка мисъл, дано не ми се налага да разчитам на доктори. Аз ще ви разкажа за моя досег до „Св. Марина“ Варна.

Баща ми бе настанен в реанимация на 11.01 с шансове за оцеляване – 0 . Всеки ден от 13:30 е времето за информация от близки. Ежедневно чувахме как тези хора се борят за всеки живот , за нечия гледка въздух. Който е бил чакащ пред тези бели врати знае, че всичко се чува. В коридора всички ние, чакащите за лъч надежда, бивахме не преки свидетели на тяхната борба. Боже, как всичко се чува . На 8-ия ден ни съобщиха – няма подобрение. Но на 9-ия ден той дойде в съзнание, една добра новина, и всички хора в онзи коридор се радваха с нас. На следващия ден бе настанен в ИРО (интензивно респираторно отделение) и при среща с доктора отново шансовете бяха – 0. Радостта ни се стопи за секунда, вече не бе интубиран, но..

Ще ви разкажа за 11-ия ден. Отиваме с майка и брат ми, докторът излиза и казва: Той е добре, подобрението е огромно от вчера. Ако продължи така, до 2-3 дни ще го изпишем. Баща ми вече е у дома, бе 14 дни пациент в реанимация и интензивно.

Храни се и обслужва сам, изглежда много добре и се чувства много добре. Защо ви разказвам ли? Защото през цялото време майка, аз и брат ми знаехме, че те правят всичко възможно, за да го спасят. Баща ми бе тежък случай поради дългата си епикриза, човек за чийто живот е трудно да се бориш. В деня, в който чухме, че няма надежда, аз исках да кажа на всички замесени доктори: Благодаря! В деня, в който душата ми плачеше, написах пост за благодарност  в моя профил и в групата „Варненски мамчета“. Защото исках да не бъде омаловажен труда и старанието на всеки един по веригата. Линейката дойде за 5 минути! Екипът бе адекватен и човечен (доктор, медицинска сестра, шофьор).

Човещина в очите на всеки от реанимация и интензивното (ИРО). Те как топлят  душата, как само я топлят. Като казвам всеки имам предвид – доктори, стажанти, сестри, санитари. 14-дни ежедневно виждах ангели с различен цвят престилки! Отношението бе прекрасно! Иска ми се повече хора да чуят за това, че те съществуват! Ангелите с бели престилки, професионалисти с човещина! Тук няма имена, защото ако забравя и едно, няма да е честно . Днес с брат ми имаме баща, децата ни дядо, а майка – тя има живот!

Пациент – Доктор – Бог. Ако пациентът се предаде, битката е загубена! 

Без доктор, битката загубена! Ако няма вяра, всичко е загубено!

Иска ми се да има поредица – Виждаме доброто!  

До цялата управа на „Св. Марина -Варна“, завеждащи, спешен център, реанимация, ИРО, прекрасни сте! Благодаря Ви!