Какво да правим при земетресение? Сеизмолог обясни

Според зам.-директора на НИГГГ към БАН доц. Петя Трифонова, нашите съседки Турция и Гърция са силно сеизмични зони. По нейни думи не може да се предвиди с точност какво следва оттук нататък, но България е на достатъчно разстояние, че да не бъде пряко засегната от земетресенията. Сеизмологът обясни какво е най-добре да направим при евентуално земетресение

Не може да се предвиди какво следва оттук нататък, структурата на земетресението с магнитуд 7,8 е достатъчно голяма, че като се пренатоварят отделни нейни части, да може да активира друга част от нея и тя да произведе това събитие. Мощността му е много голяма. Земетресение с такъв магнитуд има енергиен еквивалент на водородна бомба с изригване от 130 мегатона. България е достатъчно далеч, че да не може да бъде пряко засегната от случващото се в Турция. Това каза в ефира на Nova News Петя Трифонова, зам.-директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН.

По думите ѝ над 350 афтършока има от началото на първото земетресение. „През 5-6 минути има нов трус. Тази серия може да продължи повече от година, с тенденция за намаляване на броя и интензивността. Обикновено след такова събитие не следват силни трусове.

Според нея събитието е страшно, а броят на жертвите ще нарасне поне двукратно. „Турция и Гърция са много сеизмични зони. У нас също не е безопасно, но ако се проектират правилно сградите, няма да има от какво да се опасяваме“, коментира доц. Трифонова.

„Първото нещо е да се изключи газ, ток, всичко да се спре и ако могат хората, веднага да напуснат сградата. Не трябва да се ползва асансьор, но и стълбите са уязвимо място. Трябва възможно по-бързо да се напусне сградата или при невъзможност да се скрием под маса, бюро или под рамката на вратата. Първата вълна винаги се усеща като удар отдолу, след това започва клатене, а после и люлеене. Когато всичко спре, е препоръчително да се излезе навън“, разкри доц. Трифонова.

По публикацията работи: Пламена Сутева