Странните навици и любимите ястия на руските класици

Ненадминатите класици от руската литературна школа са оставили след себе си не само редица велики литературни шедьоври, но и ярки кулинарни рецепти. Добрата храна е заемала особено важно място в наситеното им със случки битие.

Често навиците и предпочитанията им са издавали за тях повече, отколкото героите в творбите им.

 

Пушкин и пожарските котлети:

Великият поет Александър Пушкин не бил прекалено изтънчен гурман, но обичал храната и разбирал от кулинария на прилично добро ниво. Можел да се храни навсякъде, стига да е вкусно, както в изискан ресторант, така и в най-обикновена селска кръчма.

Неслучайно една от култовите му мисли, открита в личните му бележници, гласи – „Не отлагай за вечеря това, което можеш да изядеш за обяд“. Поетът изключително харесвал постните ястия от традиционната руска кухня. Редовно хапвал печени картофи, студена рибена супа с листни зеленчуци, туршии, кисело зеле, заквасено мляко. Любимата му месна гозба – пожарските котлети, той увековечава дори в стих, в писмо до своя приятел Сергей Соболевски, пише vkusotii.dir.bg

За пръв път във вкуса им Пушкин се влюбил през 1826 г., когато ги опитал в гостилница „Пожарская“ в град Торжок, Тверска област, Русия. После се завръщал там многократно само заради порция от тях.

Вегетарианецът Толстой:

Лев Толстой, най-известният привърженик на вегетарианството сред гениите в литература, е бил принуден до края на живота си да гледа как собственото му домочадие поглъща с апетит сочно телешко.

Идеята за вегетарианството започнала да присъства в живота му около неговата 50-а годишнина – период, в който той се отдал на болезнено търсене на философския и духовен смисъл на човешкия живот. Импулсът да стане категоричен вегетарианец го връхлетял, когато станал неволен свидетел на заколението на прасе, което отключило у него желание да се противопостави на насилието. Но дори в собствения си дом не срещал сподвижници.

Писателят се стремял към простота в бита, но по желание на съпругата му София Андреева на масата им всеки ден се сервирало и месо, при това от прислужници и в скъпи порцеланови съдове. Кухнята на семейство Толстой не се отличавала от кухнята на другите помешчици. По това време менюто на всяко знатно семейство се е състояло от традиционните руски супи – солянка, шчи, както и пирог, редувани с френска кухня.

Чехов – от лакомник до кулинарен аскет:

Израснал в семейство на бивш крепостен селянин, младият Чехов прописва от глад и липса на финанси. Немалка част от персонажите му обаче си остават представители на буржоазията.

В много от неговите творби храната присъства като важен щрих в образите на героите или като психологически детайл от предстоящата развръзка. В някои от ранните му разкази има забележителни описания на трапези и ястия, а на младини самият Чехов живе по-разгулно, обича весели и богати трапези с приятели. По-късно апетитът му изглежда е притъпен, а след 1897 г., когато лекарите откриват, че е болен от туберкулоза, яде съвсем малко. „Никъде и никога не съм пил и не съм ял толкова вкусно, както на трапезата у Чехови, поне толкова весело и апетитно“, пише в спомените си неговият приятел И.Л. Шчеглов.

Гогол и италианската паста:

Николай Гогол, макар да възпява Русия-матушка, имал непреодолимо влечение и изявен афинитет към италианската кухня. Те се отключили у него след годините живот в Рим, където паднал в плен на местните деликатеси. Най-много писателят обичал традиционната и съвсем семпла паста. Обикновено си я приготвял саморъчно, като добавял стабилно количество масло и изобилие от пармезан.

Освен това Гогол изпитвал по детски искрена страст към десертите. В джобовете му вечно се намирали бонбони, гевречета, курабии, с които черпел себе си и другите.

Където и да се намирал, в дома на писателя винаги имало чай, но никога без „гарнитура“ кифлички или други тестени изкушения. Захарта, противно на научните изследвания и лекарските препоръки, му помагала за концентрация и му служела като начин да повика вдъхновението.

Традициите на Достоевски – ръжена водка и сладкиши:

Не е трудно да се забележи, че главните персонажи в романите на Достоевски много спорят и преживяват, но твърде рядко ядат. Самият той не бил чревоугодник, а по спомените от негови приятели и роднини руската кухня заемала почетно място в ежедневието на писателя.

В дома на Достоевски консумирането на някои блюда се превръщало в специална церемония. В някои записки на жена му Анна, а дори в един негов разказ, се споменава за хляб с кашкавал. Обикновените сандвичи, но задължително с кашкавал, били любими на писателя. Обичал и варена кокошка, която преглъщал с мляко. Писателят често молел да му готвят ястия, популярни по това време в Петербург, като например: московска солянка (супа с месен бульон, нарязан колбас, зеле и кисели краставички), шницел от телешко месо, разтегаи (пирожки с различни плънки), печени пирожки. Освен това Достоевски имал и немалко оригинални гастрономически навици. Преди сервирането на десерта винаги изпивал половин чашка коняк. При меланхолия пък молел за чаша бульон, телешки шницел, чай и вино.

По публикацията работи: Велислава Велева