Цените на оранжерийните ни зеленчуци скочиха рекордно: Производители изведоха причините (ВИДЕО)

За по-малко от един месец, някои от оранжерийните зеленчуци, произведени в България, отбелязаха рекорден скок в цените. Производители заявяват, че причина за това са по-високите разходи, които се очертават пред тях, както и силната конкуренция в лицето на чуждите производители. В момента на пазара намалява обемът на българската продукция и се увеличава обемът на вносните плодове и зеленчуци. Производители алармират, че българските домати, краставици и пипер ще са все по-малко на пазара.

Оранжерийните зеленчуци бележат рекорден ръст в цените. За по-малко от месец някои от тях поскъпнаха с 50% по пазарите и търговските вериги. Заради високите разходи много от производителите обявиха нулева година и няма да засаждат оранжериите си, предава Нова телевизия.

През последните дни цените на оранжерийните зеленчуци рязко тръгнаха нагоре. По борсите килограм краставици на едро вече струва почти 6 лв., а килограм домати – 3.64 лева на едро. В търговската мрежа ръстът е още по-голям и на сергията цената на краставиците достига 7.50 лв.

Пътят на всеки зеленчук до щанда става все по-труден и по-скъп, казват производителите. Заради ръста при разходите поне половината от оранжериите в страната не са засадени с продукция. В същото време вносът от трети страни като Турция, Албания и Македония поставя производителите в неконкурентна среда, предупреждават от бранша.

Тази пролет при оранжерийните зеленчуци ще има най-големи аномалии при цените.  Краставицата вече наближава цената на 1 килограм пържола. Производителите са притиснати от една страна, от високи разходи, от силна конкуренция. Проверка из търговската мрежа показва, че кг домати се продава между 6 и 6,50 лв., а кг краставици – межди 6,50 и 8 лв.

Разходите за отопление са нараснали 3 пъти за година. Торовете – между 2 и 3 пъти. Почти няма разход, който да не се е повишил, отчита производител в оранжерия пред Нова телевизия. Според него веригата трябва да бъде скъсена по някакъв начин.

По публикацията работи: Пламена Сутева