Днес, по случай националния празник на България – 3 март, екипът на медия „Нова Варна“ посети едно емблематично за морската столица място – музея „Стара Варна“. Там се срещнахме с неговия създател – Ламбрин Сотиров, който ни разказа интересната и драматична история на Освобождението на Варна, побрана в едноименна книга. Защо Варна е била толкова важна за Османската империя? Какво се е случило с крепостната стена на града ни след Освобождението? Кой е наклонил везните в полза на това, Варна да остане в пределите на България? В нашия видео-репортаж тук ще откриете отговорите на тези въпроси и ще научите още много интересни факти от историята на града ни.
Ламбрин Сотиров ни представи една тематична за днешния празник книга – „Освобождението на Варна“. Ето какво ни разказа той за нея:
„Това е книга в две части. В първата част са всички документи, които засягат периода от 3 март до 27 юли (стар стил), когато Варна в действителност е освободена. Третата част на това освобождение завършва едва на 23 октомври 1878 година, защото на тази дата окончателно са предадени документите от Турската община на новата администрация на свободното Княжество България. Затова и празникът на кметство „Одесос“ е именно на тази дата – 23 октомври.
Така Варна приближава Освобождението на три пъти. Веднъж – на 3 март, когато е подписан Санстефанския мирен договор, който предхожда Берлинският конгрес, на който България буквално е съсечена почти от всички страни.
Между Санстефанския мирен договор и Берлинския конгрес върви един интересен период на дълбоки преговори. В книгата „Освобождението на Варна“ са посочени и поименно всички участници в тези преговори от всички страни, както от Европа, така и от Русия и от Османската империя.
Интересното за този период на преговори е, че всички сили, участващи в него, са единодушни – Варна е стратегически град. Варна е град с особено значение. Дори в сведенията на английски военни експерти от онова време се посочва, че Варна може да бъде новия Гибралтар на Черно море.
Причина за това е непрестъпната Варненска крепост, завършена 1837 година. Тази крепост е съборена по решение на Берлинския конгрес, тъй като той налага да нямаме право на крепости и на армия по онова време.
Любопитното за тази крепост е, че когато тя е завършена става част от стратегическия четириъгълник на Османската империя – Силистра-Варна-Шумен-Русе. Военната доктрина тогава е предполагала, че трябва да има много сериозна защита през този четириъгълник от морето.
В последствие обаче Освободителите разрушават тази стратегия, защото нападат в гръб откъм река Дунав.
Варненската и Шуменската крепост стратегически са изключително важни за този период от време, тъй като в тях има съсредоточен 37-хиляден турски корпус. Включително във Варна има и 12-хиляден Египетски корпус.
Преговорите текат по много сложен начин и именно Варна е камъчето на раздора. И Европа, и Русия, и Османската империя по това време имат различни представи за това, как трябва да изглежда новата свободна България. Центърът на тези представи отново е Варна.
В хода на тези преговори има варианти България да бъде разделена по вертикала, а не по билото на Стара планина, както се случва в последствие. При обсъждането на тези варианти Варна се оказва най-ценната разменна монета. Това е така, не само заради стратегическото местоположение на града, но и заради неговата крепост.
От страна на Османската империя се настоява Варна да остане автономен град в чертите на империята, като султанът е готов да направи голяма замяна – да даде София, Софийски санджак и една част от Македония.
Човекът, който преобръща тези преговори, е Бисмарк. Той губи търпение, удря по масата в буквалния смисъл на думата и се взема окончателно решение, благодарение на него, Варна да остане в чертите на Княжество България. Така завършва този странен, разнопосочен етап на тези преговори.
Какво се случва с Варненската крепост е също много интересна история от онези времена. По силата на Берлинския конгрес, ние разрушаваме тази крепост, която е петата по ред, като се тръгне от античните времена на древния Одесос.
Когато крепостта е разрушена, нейните най-качествени, най-добри камъни, а всъщност това са камъните от древността, защото от първата до петата крепост, всеки път, когато градът е разширяван са ползвани камъните от предишната крепост. Така дори и тук в музея „Стара Варна“ можем да видим, вградени в стените, камъни от древността.
Когато е разрушена крепостта, най-добрите камъни са положени в основите на православния храм на новия свободен град – „Свето Успение Богородично“. Най-добрите камъни са положени в основите на Военния клуб, където е проведен първият бал през 1900 г. Най-добрите камъни са положени в основите на най-важните варненски символи.
И така крепостта продължава да бъде с нас. И сега, 150 години по-късно, и да служи като крепост на добрия дух на съвременна Варна!“
От медия „Нова Варна“ благодарим на Ламбрин Сотиров за този интересен и завладяващ разказ за историята на Освобождението на морската ни столица.
Вижте целият ни разговор във видеото тук.
