Днес oтбелязваме 8 март – денят на жената. От къде всъщност започва всичко?

8 март е един много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от омразно минало за някои, малко лицемерен, дори смешен, за други заради клишето, в което се е превърнал.

Този празник днес отразява всички лица на жената. Празникът на майките – ние, като техни деца, им отдаваме почит и сами станали майки, получаваме на свой ред – с някое стихче или картичка. Всъщност, дори само затова си струва неговото съществуване. Други жени очакват признание за значимостта си от любимите си мъже. И да, това се изразява в подаръци, цветя, поне малко по-различно отношение от другите дни. И да, заради това си струва да бъде харесван. Необвързаните си организират излизане по женски, за да се вдъхновят от женската си сила и независимост и да я демонстрират в екип. Все още в много предприятия и фирми мъжете почитат колежките си по някакъв начин – независимо, дали идва от ръководството, или спонтанно. Тогава 8 март става и забавен, но не по-малко значим.

Празникът има много лица, много поводи за дискусии за тези, които искат да ги намерят. Но истината е, че се е е деформирал и малцина си спомнят откъде идва поводът, защо е точно тази датата. Преди всичко останало – той е празник от жената за жената. Очакванията ни към мъжете или децата ни всъщност са съвсем неоснователни, пише Hera.bg

Да бъде обявен 8 март за Международен ден на жената от ООН през 1977 г. има толкова важни причини, които нямат нищо общо с майчинството и любовта или пък политическите режими.

8 март е денят, в който ние, жените днес, си припомняме и почитаме всички онези наши сестри в миналото, които проправяха пътя ни дотук – да сме независими финансово, да имаме равни права спрямо мъжете във всяка сфера на живота. С което задълженията ни само се увеличават, но това е друга тема. И доколко успяваме на постигнем признание от тяхна страна – също. Можете ли да си представите, че зад всяко едно наше действие днес стоят митинги на работнички, демонстрации, насилие, пламенни речи на трибуни пред вдъхновено множество и тих психологически тормоз у дома?

Нашето родно наследство също изобщо не е за пренебрегване. Да си спомним за жените хайдутки, първите светски учителки, за жените партизанки, за милосърдните сестри по фронтовете на толкова много войни, за жените героини на социалистическия труд, за всички онези жени, които бяха първите в професията си, а после я и преподаваха. Имената им се нареждат в световната история на женското движение за еманципация, рамо до рамо с техните сестри.

Ние, жените, дължим отбелязването на 8 март именно на нас – жените, на нашето минало и бъдеще, отразено в поколението, което отглеждаме. И този празник трябва да го има, защото жените преди нас заслужават нашата признателност. Онези жени, които са творили историята така, че ние днес да се радваме на това, което имаме – равнопоставено място в брака, равни права в деловата сфера и образованието, свободен избор на професия, право на равно заплащане, на привилегии, глас в обществото, който се чува и има тежест.