Загадките на Античността във Варненско: Нова информация за историята на района около Шкорпиловци (СНИМКИ)

Медия „Нова Варна“ се свърза с д-р Христо Кузов – археолог от Регионален Исторически музей – Варна, който разказа за провелите се археологически разкопки край Шкорпиловци миналата година. Д-р Кузов сподели и какви са бъдещите планове, свързани с обекта. Също така той даде подробна информация за проучваната крепост

„Миналата година (2022) проучвахме един обект във Варненско, извън резерват „Одесос“. Това е сравнително малка късноантична крепост, която се намира близо до с. Шкорпиловци, северно от устието на река Фъндъклийска. Старото име на селото също е Фъндъкли, но после е преименувано на известните братя Шкорпил, които след Освобождението работят в България и са известни с това, че поставят началото на археологическата наука в България“, обясни д-р Кузов пред медия „Нова Варна“.

„Крепостта явно е охранявала пътя Виа Понтика, от устието на Дунав, до Константинопол, въпреки, че през Римската епоха този път вече не е много актуален, в отсечката си от Одесос до Анхиало (днешно Поморие). Въпреки всичко, мястото е било доста интензивно обитавано. Има два периода на обитаване, преди да бъде построена крепостта“, разказа пред екипа ни археологът.

Д-р Кузов обясни, че на мястото е съществувало селище, обитавано от първата до втората половина на 3-ти век и в началото на 4-ти век. През първия период обитаването е сравнително слабо, а през втория – по-интензивно. Към последната четвърт на 4-ти век и първата половина на 5-ти век и двете селища са били опожарени. Тогава вече, към края на 5-ти век, е построена крепостта, която някъде към втората четвърт на 6-ти век, е унищожена.

Това се констатира и след научната обработка на откритития при проучването археологически материал: керамика, монети и др.

Още тогава тя е разградена и площта върху стените на крепостта и извън нея, са застроени наново от поредното селище. То явно отново е преживяло някакъв катаклизъм, след което животът отново се е възстановил, за да замре окончателно в края на 80-те – 90-те години на 6-ти век. Така приключва обитаването на мястото, за което разказва д-р Кузов.

Досегашните проучвания очевидно хвърлят нова светлина и обогатяват знанията за периода на Късната античност в този район.

„Искахме да доуточним плана на крепостта и направихме проучване по южната крепостна стена, в източно направление. Досега сме разкрили 3 ъглови кули – северозападната, югозападната и югоизточната, и по средата на южната стена – една правоъгълна кула. Съоръженията са предназначени за качествената отбрана на укреплението. В бъдеще смятаме да продължим проучването по източната крепостна стена, за да уточним плана на североизточната ъглова кула. Подкрепено от предишни проучвания, се предполага, че има още една правоъгълна кула по средата на северната крепостна стена“, коментира археологът.

Неговите проучвания ще допълнят цялостната представа за укрепителната система на източнопланинските проходи през този период от нашата история. Благодарим на д-р Христо Кузов за изчерпателната информация.