Първо в медия „Нова Варна“: Археолози откриха интересни находки в резерват „Одесос“, Варна (СНИМКИ)

Медия „Нова Варна“ се свърза с д-р Христо Кузов – археолог от РИМ Варна, който разказа пред екипа ни за последно проучване на терен, който се намира в рамките на античния Одесос.

1. Къде се проведоха разкопките и знае ли се какво точно е имало на това място преди?

„Разкопките са от типа спасителни теренни проучвания в границите на археологическия резерват „Одесос“, Варна, на адрес ул. „Хан Аспарух“ 23. Те се проведоха през месец февруари и са продиктувани от инвестиционни намерения за строителство на жилищна сграда. Винаги, когато обектите са в границите на резервата, се предполага, че под съвременното строителство има археологически пластове и паметници от античния град Одесос, и на места от средновековния град Варна“, обясни археологът.

2. Кой участва в екипа, провел археологическите разкопки?

Проучванията бяха проведени под научното ръководство на д-р Христо Кузов – археолог към РИМ Варна и заместник-ръководител гл. асистент д-р Михаил Христов – преподавател по Археология във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

3. Каква е научната информация, която успяхте да придобиете от тези разкопки? Има ли интересни находки и от кога датират?

„Научната информация, която придобихме е, че мястото в Античността е обитавано по време на еленистическата и римската епохи. Откриваме останки от сгради от еленистическата епоха, както и монети и находки, датирани в същия период. А от римската епоха откриваме структури в негатив, като например траншеи от извадени зидове. Материалът явно още в Античността е бил преизползван“, разказа д-р Кузов.

„От еленистическата епоха най-интересни са три тежести за стан и няколко монети, които предстои тепърва да бъдат почистени от реставратор и определени. От периода на късното Средновековие и Възрожденската епоха откриваме само негативни структури. Това са т. нар. „османски ями“. По принцип са пренебрегвани при археологическите изследвания. В точно такава яма намерихме няколко интересни находки – един бронзов пръстен с полускъпоценен камък. Но по-важни са един ажурен медальон на Св. Георги на кон, който промушва Змея, както и една бронзова купа. На пръв поглед предполагаме, че предметите са посребрени, но отново след почистване от реставратор ще изясним тази подробност. Засега предполагаме, че те са част от църковна утвар“, допълни той.

Ажурните медальони са по-присъщи на арменското изкуство. В непосредствена близост се намира Арменската църква във Варна. Махалата е арменска, въпреки, че сега всички я слагаме под общ знаменател като „Гръцка махала“. Преди Освобождението градът е бил разделен на турска, гръцка, арменска и т.н. Много е вероятно сега проучваният терен някога да е имал нещо общо с Арменската църква или да е бил неин имот.

4. Колко време продължиха разкопките?

„Това беше вторият етап от проучването. Първият етап беше през 2022 г., когато беше в границите на къщата, която вече е съборена. През втория етап проучихме вътрешния двор. За да имаме достъп до двора, трябваше първо да се проучи теренът под къщата в приземните етажи. Общо работата продължи 1 месец“, обясни археологът.

5. Какво ще се случи с откритите при разкопките материали?

„Откритите находки ще бъдат предадени в Регионалния исторически музей – Варна. Някои от тях ще си заслужат правото да бъдат включени в експозицията, понеже ще са по-атрактивни. Те тепърва ще трябва да се реставрират и след това специално определена комисия ще определи тези, които отговарят на условията за експониране. Може да участват и в изложба, но това вече е решение, което не е свързано с теренната работа, а с музейната работа, с експозиционната дейност. За нас е по-важна научната информация, придобита по време на самата археологическа работа“, каза д-р Кузов.

6. Какви други обекти сте проучвали в последно време във Варна и кои са най-интересните находки?

„Друг по-интересен терен през миналата година проучихме на съседната улица – „Цар Самуил“. Попаднахме на градежи от еленистическата епоха и една римска пещ за изпичане на битова керамика от 2-ри – 3-ти век. Елинистическите градежи са от два строителни периода – около средата на 3-ти век преди Новата ера“, обясни археологът пред медия „Нова Варна“.

„Първият период е в първата половина на средата на 3-ти век преди Новата ера, а вторият – в началото на 2-ри – началото на 1-ви век преди Новата ера. Еленистическата керамика е доста разнообразна. Открихме фрагменти от амфори, които са внос от островите Хиос, Книдос и Тасос, от градовете Синоп и Хераклея. Имахме доста хубави образци от съдове за пиене като кантароси, скифоси, които са луксозни съдове, както и 7-8 бронзови еленистически монети, едната от които е сечена по времето на Лизимах, който е бил управител на Тракия след смъртта на Александър Македонски. Друга монета принадлежи на монетосеченето на Антиох II Теос, който управлява в 261 до 246 година пр. н. е. и управлява Близкия изток със столица Антиохия. Открити са и 5-6 бронзови монети, отсечени в полиса Одесос, в средата на 3-ти век“, разказа д-р Кузов.

Придобитата информация по време на провелото се археологическо проучване, допълва знанията ни за миналото на нашия град. Благодарим на д-р Христо Кузов за изчерпателната информация и му пожелаваме успех и занапред.