Редакция "Нова Варна"
15-годишният Никълъс, който с доблестната си реакция предотврати тежка жп катастрофа, от дете мечтае да стане главен машинист. Припомняме ви, че две момчета от 9-ти клас проявиха геройска постъпка като чрез нея те предотвратиха голямо произшествия с бързия влак София-Варна.
Това разказа за „Телеграф“ тийнейджърът, който днес е деветокласник в Професионалната гимназия по жп транспорт „Н.Й. Вапцаров“ в Горна Оряховица. В петък, заедно със свой приятел, той бе официално награден от БДЖ за куража си. На 16 март сутринта Никълъс традиционно пътувал от Шумен, където живее, до техникума. Със съученика си Йордан Киров седнали в последното купе на последния вагон.
При излизане от гара Дралфа Никълъс чува странен трясък и заклащане. Излиза на прозореца и вижда, че вагонът им се движи по два пътя едновременно. Мигом скача към аварийната спирачка и рязко я дръпва, като влакът спира на метри преди вагонът да удари стълб на контактната мрежа и да причини по-голяма беля.
Професионалната реакция, липсата на уплаха и хладнокръвието на Никълъс са учудващи само за този, който не го познава. Момчето, което през април ще навърши 16 години, е родено за железничар, мечтае да кара влакове и когато е във влак, не се държи като пътник, а като част от жп персонала. „За мен влакът е животът ми. Когато се возя, очите ми оглеждат обстановката. Ушите ми обследват звуковете на подвижния състав. Вляза ли в купе, първото, което правя, е да видя къде е аварийната спирачка“, споделя Никълъс. Запалва се по влаковете съвсем случайно. С майка и баща готвачи нищо не подсказва, че детето ще се влюби в железния ритъм на влаковете.
„Искам да бъда главен машинист. Училището ми може да ме подготви само за помощник, но аз смятам да се запиша във Висшето техническо училище „Тодор Каблешков“ в София, където да завърша за по-висшата специалност“, обяснява Никълъс плановете си. Иска да вози пътници, но и товарен влак да му предложат няма да откаже. Отсега чете наредби за движението и сигнализацията на влаковете по 300 страници и е готов да се яви на изпит срещу всеки опитен железничар.
Въпреки наградата си Никълъс не се чувства герой. Смята, че така трябва да реагира всеки професионалист. „Реално си помислих, че може да се стигне до голяма влакова катастрофа. Осъзнах, че аз мога да го спра, да го предотвратя. Всичко стана за миг в съзнанието ми“, описва той онзи момент във влака. И не спира да мечтае за мига, в който влакът ще бъде в неговите ръце.
По публикацията работи: Велислава Велева
