Защо самотните хора миришат различно?

В миризмата ни се съхранява изобилие от психологическа и биологична информация, но по някаква причина избираме да я игнорираме.

Френският крал Луи XIV бил обсебен от ароматите. Отрязани цветя украсявали всяка стая във Версай, мебелите и фонтаните били напръскани с парфюм, а посетителите дори били обливани с него преди да влязат в двореца. Дали защото личната му хигиена не е отговаряла на днешните стандартите или просто му е харесвало да си играе с ароматите, Луи е разбирал, че миризмата е важна.

Телесната ни миризма може да разкрие подробности за здравето ни, като наличието на болести (холерата мирише сладко, а острия диабет – като гнили ябълки). „Може също така да разкрие информация за нашата диета“, казва Мехмет Махмут, психолог по обонянието и миризмата в университета Макуори, Австралия. „Има няколко проучвания, които си противоречат, но моята група установи, че колкото повече месо консумирате, толкова по-приятно мирише вашето тяло.“

Мъжете намират телесната миризма на жените за по-приятна и привлекателна по време на фоликулната фаза на менструалния цикъл, когато жените са най-плодовити и най-малко приятни и привлекателни по време на менструация. Това може би е било полезно за нашите древни предци, за да открият добри кандидати за възпроизвеждане, предполагат авторите на тази статия. Нивата на тестостерон при мъжете също могат да подобрят аромата им.

Въпреки че може да се променя в зависимост от диетата и здравето ни, голяма част от това, което прави миризмата ни уникална, се определя от нашата генетика. Телесната ни миризма е достатъчно специфична, а обонянието ни достатъчно точно, за да могат хората да различат потните тениски на еднояйчни близнаци от група тениски на непознати. Идентичната телесна миризма на близнаците е толкова сходна, че съвпадащите в този експеримент дори погрешно взимат дублирани тениски от един и същи индивид като две тениски на различни хора.

„Това е важно, защото показва, че гените влияят на начина, по който миришем“, казва Агнешка Сороковска, психолог и експерт по човешко обоняние в университета във Вроцлав, Полша, „така че може да сме в състояние да открием генетична информация за други хора чрез тяхната миризма.“

Избираме козметика, която отговаря на нашите генетично определени предпочитания за миризми. Сороковска и нейните колеги показват, че е възможно да се направят оценки на нечия личност въз основа на избора на аромати. Това предполага, че гостите на Луи XIV може и да са успявали да разберат нещо за краля, като подушат въздуха при пристигането си.

Цялата тази информация е в нашата телесна миризма, но полезна ли е за нас?

В едно проучване на жените са дадени тениски, носени от произволни мъже, и са помолени да ги класират според това колко приятни са. Техният ред на предпочитание следва същия модел като разликите в човешкия левкоцитен антиген (HLA).

HLA е група протеини, които помагат на нашата имунна система да идентифицира клетките, които ни принадлежат, и клетките, които са от нещо или някой друг – и следователно са потенциални патогени. Генният комплекс, който кодира HLA, наречен MHC, кодира и някои други протеини, използвани в нашия имунен отговор, и е полезен като пряк път за учените, за да видят какви защити може да предложи нашата имунна система.
Вашият HLA профил е много вероятно да бъде различен от всеки друг, който срещате – въпреки че някои хора, като вашите близки роднини, ще приличат повече на вас от други. От генетична гледна точка е предимство да имате дете от някой, който има различен HLA профил. „Ако имате партньор, който е генетично различен по телесна миризма и имунен профил, тогава вашите деца ще имат по-добра устойчивост към патогени“, казва Сороковска.

Жените, участвали в изследването, поставят на първо място тениските, носени от мъже с най-различен от техния HLA профил, и последни на тези с най-сходния. Така те успяват да идентифицират и предпочетат мъжете с най-добро съответствие по отношение на генетиката на имунната система. Разбира се, те не са знаели, че правят това – случва се на подсъзнателно ниво.

„Смята се, че HLA води до производството на определени вещества, които се усвояват от нашите кожни бактерии, които произвеждат определена миризма.“ – казва Сороковска.

Използват ли хората генетична информация, скрита в телесната им миризма, за да избират своите партньори?
Изглежда не. В проучване на почти 3700 семейни двойки, вероятността хората да завършат с партньор, различен от HLA, не се различава от случайността. Може да имаме предпочитания към определени миризми и може да има генетична причина за това, но ние не действаме според миризмите, когато избираме за кого да се оженим.

„Но въпреки че HLA не влияе върху избора, той влияе върху сексуалното благополучие“, казва Сороковска. Хората с вродена аносмия (загуба на обоняние) имат по-лоши резултати във взаимоотношенията, предполага Махмут в проучване с Илона Крой от университета в Дрезден, Германия.

Двойките, които са имали голямо HLA-несходство – което вероятно се е случило случайно – са имали най-високи нива на сексуално удовлетворение и най-високи нива на желание да имат деца.

Тази връзка се наблюдава по-силно при жените. Жените, които си партнират с мъже, подобни по HLA, съобщават за повече сексуално неудовлетворение и по-слабо желание да имат деца. Въпреки това, когато се вземат предвид доказателства от множество проучвания, ефектът може да не е убедителен.

За еволюционните биолози акцентът върху женския избор има смисъл. В природата женските са склонни да избират мъжки, тъй като майката е тази, която инвестира най-много в отглеждането на децата и следователно има какво най-много да загуби от чифтосване с генетично по-слаб мъжки. Женската трябва да е проницателна в избора си. Ето защо при животните мъжките често са цветни, изпълняват танци, пеят песни или поднасят подаръци сред природата – те трябва да докажат своето генетично качество.

Връзката между предпочитанията, свързани с телесната миризма и гените стимулира модата на бързите срещи с тениски и дори услугите за „мирис на поща“. Но доказателствата в подкрепа на идеята, че можем да вземем добри решения за срещи въз основа на миризмата, са неясни. Можем да кажем, че предпочитаме нещо, но на практика изглежда, че не правим избор въз основа на това предпочитание. Защо това е така?

Една от причините може да е, че сценариите от реалния живот са твърде сложни, за да се използва точно информацията за аромата. Другите ни сетива могат да изкривят информацията, която приемаме от обонянието. Въз основа само на миризмата на тялото можем да направим точна оценка на невротизма на други хора. Но когато на изследваните жени се покаже снимка на човека, заедно с извадка от неговата телесна миризма, „те се объркаха и станаха по-малко точни, казва Сороковска. „Но не можем да оценим невротизма само по лицата.“ Тя казва, че телесната миризма е по-точен критерий за преценка на невротизма, но лицата са по-лесни за дешифриране и често просто правим това, което е най-лесно.

В друго проучване омъжени жени донасят тениски на съпрузите си, а самотни жени донасят тениска на платоничен приятел. Донесените тениски от двата вида били смесени обаче с още тениски от случайни мъже.

В това проучване на Махмут, телесната миризма на непознатите била по-силна от тази на женените мъже. Той смята, че това може да се дължи на факта, че „има известни доказателства за връзка между високите нива на тестостерон и по-силната телесна миризма. Знаем, че има връзка между намаляването на тестостерона и остаряването, което може да се дължи на нещата, които се случват в живота на женения мъж живот, когато надхвърли 40 – приоритет са децата и подобни неща. Мъжете, които имат връзки, и още повече тези, които са имали деца, имат по-нисък тестостерон.

И така, разбрахме, че даваме информация за нашето репродуктивно качество чрез нашата телесна миризма.

„Ако единственият ви интерес е да намерите партньор с добри гени, тогава може би трябва да обърнете внимание на тяхната миризма“, казва Сороковска. „Но за повечето хора това не е най-важното и повечето хора не го правят.“

Махмут се съгласява: „Полезността на миризмата донякъде е намаляла. Прекарахме десетки хиляди години в прикриване на това, на което миришем.“

Превод и редакция: Венета Николова