Почитаме паметта на Св. Методий Славянобългарски. Именниците носят най-безстрашното име

На днешния ден православната църква отбелязва Успение на Св. Методий Славянобългарски. Св. Методий бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ – свети Кирил. На 6 април имен ден честват всички, които носят името Страхил. Страхил значи “ страж/пазител на мира „.

В ранната си младост избрал военно поприще и 10 години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастира в планината Олимп (Мала Азия). След време при него дошъл и по-малкият му брат Константин и не се разделили до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело – създаване на славянската писменост и на християнската просвета сред славяните.

В Моравия светите братя заедно учели народа на християнската вяра с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Заради коварните замисли на немското духовенство св. Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. Оттогава св. Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.

Но клеветите продължавали: ту го обвинявали пред местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот; ту на римския папа внушавали, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали съобщения, че Методий много се приспособил към римския папа. Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети. Най-после враговете успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ. И сред борбата с ожесточените врагове св. Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.

Св. Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград и – според житието му – „лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица“. Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.

По публикацията работи: Велислава Велева