Защо децата обръщат буквите, докато пишат?

Разпространено е схващането, че всички левичари могат да пишат огледално. Но се оказва, че това умението е резултат от няколко фактора, свързани с това как умът и тялото ни се адаптират към писането. Разбирането им би могло да даде на всички ни по-добра представа какво се случва в мозъка ни, когато пишем – и дори да направи изживяването по-приятно.

Най-често огледалното писане се случва в детството. В първите учебници по правопис на почти всяко дете може да се открият отделни букви и цифри, изписани отзад напред, или дори цяло име, написано на обратно.

„Тези огледални обръщания при писане са напълно нормална част от човешкото развитие. Това е етап, през който почти всяко дете, което се учи да пише, ще премине“, казва Робърт Макинтош, професор по експериментална невропсихология в Университета на Единбург. „Не се среща по-често при деца левичари, отколкото при деца десничари.“

Има еволюционна причина защо се случват тези огледални изписвания. Нашите мозъци са еволюирали така, че когато гледаме обект, ние автоматично се научаваме да разпознаваме и неговия огледален образ. Това е полезно, защото ако след това видим този обект от различен ъгъл, разбираме, че това е същият обект, само обърнат на другата страна.

„Мозъкът е настроен да генерализира огледално, когато е ефективен“, казва Макинтош.

Колкото и полезно да е това умение, то създава проблеми, когато се научим да четем и пишем.

Докато се учим да четем и пишем, мозъкът ни постепенно разбира, че огледалното обобщение се прилага за обекти в природата, но не и за думи и букви. В рамките на областта на мозъка, която използваме за четене и писане, процесът на огледална генерализация е изключен, казва Макинтош.

Този процес на селективно потискане в мозъка помага да се обясни защо, като възрастни, ние обикновено не можем да четем огледални думи, но все още можем да разпознаваме огледални изображения на предмети или животни.
Докато децата не развият тази способност, те са склонни да обръщат букви. Те обаче не правят това на случаен принцип. Вместо това е най-вероятно да обърнат букви, които не са обърнати към общата посока на писане.

Например в латинската азбука, която използваме за писане на английски, повечето букви са обърнати надясно, което означава, че имат части, които стърчат надясно, като малки указателни табели. Макинтош го сравнява със знамена във вятъра. E, B, C и K са добри примери за това. Тази ориентация вероятно е естественият резултат от движенията на ръцете и очите ни, докато пишем редовете в една посока. Но има някои изключения, като J или числото 3, които сочат в обратната посока.

Това важи за много различни скриптове. В осканската азбука, древна писменост в Италия, която се пише отдясно наляво, E, B и K изглеждат по същия начин като в нашата азбука, но са обърнати – сякаш се завъртат, за да хармонират с посоката на писане.

Изследване на Жан-Пол Фишер и Ан-Мари Кох, двама психолози от Университета на Лотарингия във Франция, предполага, че децата от само себе си схващат това правило за буквите, обърнати по посока на писането, след което го прилагат към буквите, за които това не важи.

Макинтош и неговият екип откриват същия ефект в проучване, използващо измислени знаци, подобни на букви. Децата са били три пъти по-склонни да обърнат наляво, отколкото надясно.

Непубликувани изследвания на екипа на Макинтош предполагат, че децата, пишещи отдясно наляво на арабски, прилагат същото несъзнателно правило, но на обратно.

Сред децата случайното огледално писане е просто етап от развитието им. Но какво можем да кажем за тези, които умишлено пишат огледално, дори и в зряла възраст?

Това умение се оказва далеч не толкова специално. „Тъй като лявата и дясната ни ръка са огледални една на друга, те естествено правят огледални движения, така че най-естественият начин за десничаря да пише с лявата ръка е огледално“, казва Макинтош.

Превод и редакция: Венета Николова