Ето как прадедите ни боядисвали яйцата: В някои домове се обагряли по 100-200 яйца

Прадедите ни в стари времена са се подготвяли за Великден през цялата Страстна седмица. По традиция яйцата се боядисвали на Велики четвъртък, но вариант било това да се случи и на Велика събота. По обичай ритуалът по боядисването на яйцата бил възложен на най-възрастната жена в къщата. Важно е да се подчертае, че в стари времена в един дом са живеели по много хора – баба, дядо, синове, дъщери и внуци.

Задължително първото яйце трябвало да бъде боядисано в червен цвят, като с него най-възрастната жена начертавала кръст по челата на децата и обагряла бузките им, за да са здрави през годината.

Това обаче не била единствената задача за Велики четвъртък. Замесвало се тестото за великденския хляб. В различните български региони го наричали по най-различен начин: харман, кошара, богова пита, квасник, яйченик, кравай, плетеница, великденски кравай, кукла. Козунакът навлиза в българската великденска традиция, и то отначало само в по-заможните семейства, едва в началото на ХХ-ти век.

Празнуването на Великден продължавало цели 3 дни. В неделя сутрин цялото семейство ходело на църква за празничната литургия, а вкъщи се връщали, като носели запалени свещи и поздравявали срещнатите с думите: „Христос Воскресе!“.

Младите хора, които се били оженили в периода след Коледа и Нова Година, посещавали като дан на уважение родителите на булката, също семействата на кумовете и на девера (брата на младоженеца), като им носели по една кошница червени яйца и великденски хлябове. Навсякъде ги посрещали с богати празнични трапези.

Нямало точно определен брой яйца, които да се боядисват за Великден. Това зависело от броя на обитателите на къщата. Обикновено боядисвали до към 40 яйца, но в домовете на по-заможните можело да стигнат и до 100-200.

В стари времена, естествено, нямало химически бои, а се използвали натурални, природни багри. Например, основният цвят при боядисването – червеният, се получавал от риган или люспи от кромид лук. Зеленият – с помощта на коприва. За оранжево варели стъбла от смрадлика. Жълтото се създавало чрез отвара от ябълкови обелки и орехи. Също така, натурални „щампи“ се получавали от листа на различни растения – здравец, магданоз, цветчета и др., съобщава „Актуално“. Върху мокрото, току-що сварено яйце поставяли подходящо листо, стръкче или цветче, слагали яйцето в женски чорап или непотребна дантела, усуквали го стегнато, за да не се размести „щампата“, и го топвали в боята. По-отраканите домакини създавали прочутите „писани яйца“, като нанасяли рисунки с восък върху яйцето чрез специална игла или с обикновена свещ. След като яйцето се топне в боята, контурите, изписани с восъка, не се оцветяват – и имате „писано яйце“, което се подарява на особено близки хора.

По публикацията работи: Пламена Сутева