НСИ: Ромите във Варна се чувстват най-здрави, в сравнение с другите етнически групи (ГРАФИКА)

От Националния статистически институт (НСИ), Териториално статистическо бюро – Североизток предоставиха за медия „Нова Варна“ доклад на тема „Преброяване на населението в област Варна към 7 септември 2021 г. – здравен статус“. Направени са изводи за самооценката за здравето на населението, като доста интересни са тези, направени на база етническа група. Изглежда, че хората във Варна, определящи се като българи, са най-самокритични, що се отнася до това дали се чувстват в добро здраве или не

Към 7 септември 2021 г. в област Варна най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 169 392 (43.2%), следвани от много добро – 117 069 (29.9%) и задоволително – 68 682 (17.5%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 13 470 и 3 209 души, или 3.5 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 5 210 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 14 764, или 3.8% от отговорилите лица.

Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (75.5%) в сравнение с жените (70.9%). В област Варна няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си – 1.3% от мъжете и 1.4% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3.7% от мъжете и 3.8% от жените.

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 – 14 години в област Варна като много добро или добро е оценено здравето на 92.8% от момчетата и на 93.1% от момичетата. Лоша оценка за здравето си са дали 0.4% от момчетата и 0.3% от момичетата.

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните в област Варна, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43.1% от мъжете и 37.2% от жените. Задоволително е то за 40.2% от мъжете и 43.1% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве – 1.8% от мъжете и 2.0% от жените, отговорили на доброволния въпрос.

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (72.7%). Като задоволително оценяват здравето си 18.0% от самоопределилите се като българи, а 4.2% – като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.7%).

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 82.9% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10.8%). Като лошо или много лошо са оценили здравето си 5.5% от ромското население. Делът на тези, които не могат да оценят своето здраве и на тези, които не желаят да отговорят на въпроса е по 0.4%.

Териториално разпределение на населението по самооценка на здравето

Лицата в област Варна, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., съставляват 73.1% от отговорилите на въпроса.

В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 4 общини, като е най-голям в общините Долни чифлик и Аксаково (по 75.7%), Дългопол (74.7%) и Варна (73.4%) (фиг. 4). Най нисък е делът на лицата в много добро и добро здраве в общините Ветрино (59.6%), Вълчи дол (66.7%) и Провадия (70.0%).