Трогателната история на Руслана, която толкова млада, губи крака си на фронта (СНИМКИ)

Това е младата, но изключително смела и борбена Руслана. Тя, само на 18-годишна възраст, взема тежкото решение да се впусне като доброволец във войната, заради обичта към родината си. Руслана получавала информация за пристигането на вражески снаряди, движението на техника и др., и се справяла прекрасно със задачите си. Един ден обаче, военният автомобил на младото момиче попада под минометен обстрел. Тогава губи единия си крак, и за малко да изгуби и живата си.

На 18-годишна възраст Руслана не се страхува да стане доброволец във въоръжените сили на Украйна след началото на военния конфликт, а днес тя е истински пример за смелостта на украинската младеж, съобщават на официалния сайт на Украйна.

Историята на младата и смела Руслана разказаха Константин и Влада Либерови.

Руся (съкратено от Руслана) получи позицията на комуникационен оператор. Нейната задача беше да получава информация за пристигането на вражески снаряди, движението на техника, войски и всякакви подозрителни звуци или експлозии – и да я предава на командването. Момичето трябвало да работи ден и нощ, почти денонощно.

Въпреки постоянния стрес, Руся се справя добре със задачата си до 10 февруари 2023 г., когато военният й автомобил попада под минометен обстрел по време на бойна задача.

„Мислех, че животът ми е свършил. Бойни медици, които по щастлива случайност караха зад нас, ми сложиха турникет! Те ми спасиха живота! След като ме преместиха в медицинския автомобил, кракът ми беше поставен близо до мен. Тогава разбрах, че оттук нататък животът ми ще се промени завинаги!“ – спомня си момичето.

Първите два дни в болницата Руся плачела без да спира, но след това тя решила да се бори. Днес момичето иска да стане пример за всички, които също като нея са загубили крайници във война. Момичето цели да покаже, че човек може да има пълноценен и щастлив живот, дори и в такава ситуация.

Много работа с рехабилитация и протезиране очаква Руся, но няма съмнение, че тя няма да се предаде и ще постигне своите цели.

Първите два дни в болницата Руся плачела без да спира, но след това тя решила да се бори. Днес момичето иска да стане пример за всички, които също като нея са загубили крайници във война. Момичето цели да покаже, че човек може да има пълноценен и щастлив живот, дори и в такава ситуация.

Много работа с рехабилитация и протезиране очаква Руся, но няма съмнение, че тя няма да се предаде и ще постигне своите цели.

Превод и редакция: Пламена Сутева