В предаването „Активни варненци” днес ще Ви запознаем с историята на пощите като културно наследство на Варна. Какво е мястото на Варна в световната история на пощите, как пощите се развиват във Варна и какво е уважението ни към тази история, как тя се свързва с идентичността ни, ще разберем от нашия гост – Николай Пенев.
Той е варненец, екскурзовод, колекционер и филателист. Николай Пенев познава добре местната история, разказва с удивително познание истории за Българските пощи, за културата, бита, навиците на хората, живели във Варна и как пощенските пликове и марки тогава са представяли Варна като уникален и развит европейски град по света. Николай Пенев е председател на Варненското дружество по филателия, което след няколко дни празнува знаков юбилей.
– Здравейте, господин Пенев! Какво е Варна за филателията в България, а също така по света?
Варна, освен всичко друго, е известна у нас и по целя свят като особен обект на колекционери. Интересната история на град Варна върви ръка за ръка с филателията. Филателията – това е съвкупността от всички видове пощи и интересни пликове, като са минавали през нашия древен град, не говорим само за пощенски марки.
– Какво разказват старите пощенски марки от Варна? Кога възникват пощенските услуги у нас? Как се е осъществявала тогава тази услуга, услугата на пощите?
Пощенските услуги възникват много преди Освобождението. По време на Отоманското време, съществуват т. нар. отомански пощи, които разполагат вече с по-развита система и печати, стартирайки през 1840 година. Във Варна познаваме 4 типа печати – негативни и позитивни. Но успоредно с това, в този период, в Отоманската империя влиза австрийският Леван – това е, когато чужди пощи идват да организират пощи в чужда територия. И австрийците са известни с добрата организация. Имат красиви марки и с тяхната организация се подобряват значително пощите по българските земи. В колекция, която имаме към нашия клуб, ние притежаваме, само като марки, всички печати, които са били използвани в България по това време.
Във Варна в този период, освен отоманските и австрийските пощи, се появяват и френските и английските пощи.
По времето на Кримската война, с идването на французите, първата работа, която имат те, през 1854 г., е да направят поща, наречена „Рю Де ла пост“, защото войниците искат да пишат с дома си. Руснаците пък организират руска полева поща в България по време на Руско-турската война.
– Какви хора са ползвали пощите във Варна тогава, във времето след Освобождението, кое е било характерно за тези граждани?
В периода до Освобождението предимно богати търговци и банкери, както и военните, съобразно събитията, които са провеждани. Войниците са пишели писмата, но те са преминавали през командващите. В този период пощата не е била толкова масова, каквато става веднага след освобождението.
– Кое е характерно за пощата ни след Освобождението, съпоставима ли е тя с други подобни пощи от тази епоха, примерно в САЩ, Австро-Унгария или Франция?
След Освобождението буквално можеш да си пратиш писмо и картичка от всяко село, до другия край на България, което да пристигне буквално за един ден. Бих казал, по наблюдения и исторически факти, че ние сме изпреварвали западни страни, които още не са се били преборили толкова бързо с грамотността, която малко хора владеели.
Австро-Унгария и Франция имат много добра организация за това време. Френският и немският език се е ползвал на всички наши клонове, както и на гарите ни. Но младия свят – Латинска Америка, Северна Америка, тогава сме ги изпреварвали с добрата организация на Български пощи.
– Какво са днес нагласите сред хората за пощенската марка, запазва ли пощенската марка своята особеност, значение и уникалност?
Сега марката е по-скоро обект на колекциониране. За хора с възможности и много знание е обект дори на инвестиция. Най-скъпата марка от 5 млн., стигна 10 млн.
– В заключение: Може ли Варна ще възстанови своята позиция като място със световно културно-историческо наследство не само във филателията, а изобщо?
Ние сме част от варненската култура и се надяваме да имаме по-добри контакти, по-добро сътрудничество с хората, които отговарят за варненската култура. При организиране на една изложба, се изискват повече средства.
Повече от разговора на Николай Танчев с Николай Пенев, чуйте от видеото тук:
