Какво направи космическата програма „Аполо“ за човечеството?

Програмата „Аполо“ отведе човечеството до Луната, но също така промени облика на технологиите тук – на Земята. От иновативните материали и електрониката до готовите ястия и микровълновите печки, в които се приготвят, Apollo изтласка технологията до нейните граници.

Астронавтът Майк Масимино е на шест години, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин правят първите си стъпки на Луната през 1969 г.

„Именно това ме вдъхнови да отида в космоса“, казва Масимино. „Спомням си, че много ясно си мислех, че това е най-важното нещо, което се е случвало от стотици години насам“.

„Идолизирах тези астронавти и исках да порасна като Нийл Армстронг“, казва той, „което наистина не беше на дневен ред, защото не обичам височините“.

След като завършва докторантура по машинно инженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT), Масимино е избран за астронавт на Nasa през 1996 г. По време на две мисии той прекарва повече от 30 часа в излизане в открития космос, за да ремонтира орбиталния космически телескоп „Хъбъл“ (можете да чуете радиопредаването, което направих за „Хъбъл“, тук), като Земята се върти на около 535 км под него. Не е лошо за човек със страх от височини.

Невъзможно е да се каже дали Хъбъл – и неговите огромни научни постижения – щяха да съществуват без програмата за кацане на Луната „Аполо“. Аполо със сигурност направи революция и ускори космическите технологии, както и способността ни да живеем и работим в космоса. Но може би по-важно е, че Масимино е сред поколението деца, които – благодарение на това, че са наблюдавали астронавтите да се разхождат по Луната – са били вдъхновени да станат учени, инженери или астрономи. Хора, които са помогнали за разработването на нови методи за лечение на рак, проектирали са смартфона и са построили Хъбъл.

За всеки, който има някаква степен на стремеж, кацането на Луната е трудно да бъде победено. Ако можем да качим човек на Луната, със сигурност ще можем да излекуваме маларията, да поправим дупките по пътя или да изпипаме презентацията. В крайна сметка това не е ракетна наука.

Но само вдъхновението вероятно не е достатъчно, за да оправдае разходите за изпращане на човек на Луната, които се оценяват на 25,8 млрд. долара (20,6 млрд. паунда), което се равнява на около 257 млрд. долара (205 млрд. долара) днес. Множество изобретатели и предприемачи дължат успеха си и на нещо много по-осезаемо от космическата програма от 60-те години на миналия век: напредъка в областта на компютрите.

„Аполо“ беше моментът, в който хората престанаха да говорят колко големи са техните компютри и започнаха да се хвалят с това колко малки са те“, казва Дейвид Миндел, професор по история на инженерството и производството в Масачузетския технологичен институт и автор на книга за ръководния компютър на „Аполо“.

С размерите на малък куфар, с отделен дисплей и панел за въвеждане на данни, монтиран на главната конзола на космическия кораб, компютърът за насочване е чудо на миниатюризацията. С еквивалента на само около 74KB ROM и 4KB RAM памет (iPhone 14 има повече от милион пъти повече памет), той позволява на астронавтите да навигират около 380 000 км от Земята до Луната и след това да се спуснат до точно определено място на лунната повърхност.

„Компютърът за насочване на Аполо беше първият компютър, на който хората заложиха живота си – цифров компютър в цикъла на това, с което летяха“, казва Миндел. „Това беше много важен момент, който показа на хората, че компютрите могат да бъдат надеждни и могат да бъдат вградени в нещата.“

Тази концепция доведе до последвалото разработване от страна на НАСА в началото на 70-те години на миналия век на технологията „fly-by-wire“, с която днес са оборудвани почти всички съвременни самолети. Вместо механични връзки, включващи манивела, ролки и хидравлика, днес управлението на полета е електронно и се координира от компютърни системи. Първите прототипи на НАСА дори използват резервен компютър за управление на Аполо.

Миниатюризацията в крайна сметка доведе до появата на персоналните компютри и смартфоните. Но и мащабът на програмата „Аполо“ помогна за преобразяването на компютърните технологии, като намали разходите и ги постави – буквално – в нашите ръце.

За всичко – от контрола на полетите до сложната технология, необходима за поддържане на гигантската ракета „Сатурн V“ на трасето – НАСА жадуваше за най-новите силициеви чипове.

„В един момент през 60-те години на миналия век програмата „Аполо“ консумираше 60 % от производството на интегрални схеми в САЩ, което е огромен тласък за една технология“, казва Миндел.

„Интегралните схеми бяха радикални, нови, луди неща, а фактът, че НАСА ги включи в мисията „Аполо“, беше огромен стимул за легитимността на технологията“, казва Миндел. „Просто не мисля, че можете да си представите технологичната стойност на това, че нещо, което милиард души гледат, успява и какво прави това за легитимирането на новата технология.“

Всъщност са малко областите на техниката, в които „Аполо“ не е оказал трайно въздействие. Едва ли това е изненадващо, ако се има предвид колко много средства са вложили Съединените щати, за да кацнат 12 души на Луната.

„В един момент тя достигна над 4 % от федералния бюджет, стотици хиляди хора и около 20 000 компании и университети допринесоха за програмата „Аполо“ – казва Тийзъл Мюър-Хармъни, куратор на колекцията „Аполо“ в Националния музей на авиацията и космонавтиката „Смитсониън“ във Вашингтон.

От иновативните материали и електрониката до готовите ястия и микровълновите печки, в които се приготвят, Apollo изтласка технологията до нейните граници.

„Това е чудесен пример за потенциалното въздействие на превръщането на една технологична програма в основен национален приоритет и ние виждаме нейното въздействие върху много различни области на живота“, казва Мюър-Хармъни.

Тази многомилиардна инвестиция доведе и до по-широки икономически ползи, и то не само в САЩ. Огромното мнозинство – 94% – от работещите по „Аполо“ са били изпълнители.

„Вчера правих обиколка [в Смитсониън] и посочих как астронавтите са използвали бръсначи Gillette в космоса, така че доларите са отивали във всякакви компании, подкрепяйки американската икономика и в по-малка степен световната икономика“, казва Мюър-Хармъни. „Фотоапаратите Hasselblad, разработени в Швеция, са чудесен пример, така че е имало инвестиции в индустрията както чрез работната сила, така и чрез използването на много продукти.“

През 60-те години на миналия век първостепенният политически императив беше да се победи Съветския съюз на Луната на всяка цена, така че малцина следяха по-широките икономически ползи от „Аполо“. В наши дни НАСА е много по-наясно с необходимостта да оправдае усилията за завръщане на хора на Луната с програмата „Артемис“ и се стреми да покаже как разпространява любовта в цялата страна. Въпреки че бюджетът е малка част от този, посветен на „Аполо“ (32,37 млрд. долара през фискалната 2023 г.), в последния икономически доклад на НАСА се твърди, че лунната програма вече е произвела 20,1 млрд. долара (16 млрд. паунда) обща икономическа продукция и е подкрепила повече от 93 700 работни места в САЩ.

В дните на „Аполо“ някои от тези работни места са допринесли за трайни промени в американското общество. Когато космическата надпревара започва в края на 50-те години на миналия век, в южните щати на САЩ все още се прилагат расистки закони, които разделят чернокожите и белите американци. На афроамериканците беше забранено да живеят в определени райони, да имат достъп до услуги като библиотеки или плувни басейни, дори имаше отделни тоалетни и обособени зони в ресторантите.

Благодарение на книгата, а впоследствие и на филма „Скрити числа“, сега знаем за решаващата роля, изиграна от екип от афроамериканки, сред които Катрин Гобъл Джонсън, Дороти Вон и Мери Джаксън, които са работили в НАСА за изчисляване на траекториите на космическите кораби. Но наемането на цветнокожи в космическата програма беше част от по-широки усилия, които идваха отгоре. Сегрегацията официално е прекратена, когато президентът Линдън Джонсън подписва Закона за гражданските права през 1964 г., но още преди това той вижда в Наса средство за прокарване на реформи.

„Докато президентът Кенеди често прокарваше посланието за глобално единство, обвързано с американското лидерство, с американската научна и технологична мощ и способности…“ – казва Мюър-Хармъни, „Джонсън виждаше в него начин за решаване на проблемите на американските граждански права и преодоляване на бедността чрез създаване на работни места.“

В центъра „Маршал“ на НАСА в Алабама, където се разработва ракетата „Сатурн V“, има програма за активно набиране на афроамериканци в космическата програма. На други места чернокожи учени и инженери бяха насърчавани да работят за агенцията и бяха стартирани програми за студентски стажове с исторически чернокожи колежи.

Но Кенеди е бил и прав. Аполо доказа възможностите на САЩ пред света, а мисиите ни показаха и света. Син и зелен мрамор на фона на черния космос, една Земя без граници, която активизира движенията за опазване на околната среда и за мир. (Научете повече за снимката „Изгревът на Земята“ и как тя предизвика движение за опазване на околната среда.)

Масимино се пенсионира от НАСА през 2014 г. и сега е старши съветник по космическите програми в Музея на морето, въздуха и космоса „Интрепид“ в Ню Йорк, университетски преподавател и доскоро беше постоянен герой в телевизионното комедийно шоу „Теория за големия взрив“. Въпреки впечатляващите си постижения Масимино все още споделя възгледите на шестгодишното си аз.

„Все още смятам, че „Аполо“ е най-значимото нещо, което се е случило през моя живот, и смятам, че това е най-значимото нещо, което ще се осъществи след стотици години“, казва той. „Не знам кога ще се доближим до това да надминем това, което те направиха, отивайки за първи път на Луната.“

По публикацията работи: Венета Николова