3 мита за любовта, с които се самозаблуждаваме

Още от ранна възраст сме заливани с всевъзможни разкази и идеи за любовта, а представите ни за това как трябва да изглежда, да се случва – в повечето случаи те са смесица от романтични убеждения и разочарования. Погрешните представи за любовта ни водят до сблъсък със самите нас, докато не осъзнаем, че само ние можем да определим какво означава това чувство.

Разочарованието може да ви помогне да разберете, че имате определени погрешни представи за любовта, които трябва да преодолеете, за да имате автентично и здравословно преживяване. Може би в любовта се намирате на място, на което започвате да се чудите дали не грешите и дали през цялото време не сте имали погрешни убеждения, защото в реалността изпитвате обратното на това, което сте си представяли и сте се опитвали да постигнете. Може би се притеснявате, че никога няма да намерите сродната си душа, като същевременно се чудите дали това понятие изобщо има смисъл.

Ето кои са трите най-често срещани погрешни схващания за любовта, в които трябва да спрем да вярваме:

Противоположностите се привличат
Въпреки че има поговорка, че противоположностите се привличат, това е любовен мит, поддържан от филми и литература, който е неустойчив в реалния живот – статистиката показва, че връзките между двама души, които имат противоположни ценности и потребности, просто не издържат.

Това не означава, че много различни хора не могат да се влюбят един в друг, но означава, че различията не са причината за тяхната връзка – това, което ги е привлякло и събрало, са съществените прилики и съвместимост. И това е простата и скучна истина за връзките – заблудите за любовта ни водят до романтични очаквания, докато практическата истина е съвсем различна. Сходствата в това, което е най-важно за нас в любовта, гарантират дълга и удовлетворяваща връзка, а не различията.

Защо тогава избираме партньори, които са толкова различни от нас? Според психолозите има две възможни причини. Едната е ин-ян мисленето – мисловен процес, който погрешно тълкува взаимното допълване на противоположните енергии.

Макар че различията могат да добавят драматизъм и емоционална пикантност, те никога няма да ни осигурят комфорта, спокойствието или сигурността, които любовта трябва да ни предостави. Друга причина са преживяванията от детството – може би подражаваме на отношенията, които сме виждали в дома си, когато сме растяли, между съвсем противоположните ни родители.

Докато смъртта ни раздели
Големите любови в литературата обикновено завършват по този начин – влюбените са разделени от смъртта, и то много бързо. В реалния живот, в една връзка, която продължава пет, десет, петдесет години, динамиката на отношенията непрекъснато се променя.

Хората израстват и остаряват във връзките си и дори когато останат заедно до края на живота си, отношенията им се променят драстично. Просто любовта след десет години не е същата като през първата година, любовта в брака и семейството се променя и отстъпва място на партньорството и приятелството – а това е освобождаващо и автентично. След известно време някои двойки вече не искат да живеят заедно или да останат моногамни в брака или в дългосрочната връзка, а това води до значителни промени в разбирането и практикуването на любовта – и със сигурност премахва много погрешни схващания за нея.

Стремежът да „отворите“ връзката си към немоногамно споразумение например не означава непременно край на любовта – но може да означава, че партньорите се обичат и си вярват достатъчно, за да експериментират с условията на връзката.

Тийнейджърски фантазии
Заблудите за любовта могат да се основават на тийнейджърски фантазии и разкази от типа на „Здрач“, които се опитваме да преживеем и изпитаме в отношенията си с възрастните, копнеейки за романтика и изгаряща страст „като по филмите“.

Изследванията, които разглеждат когнициите за взаимоотношенията сред тийнейджърите, обясняват, че понякога юношите имат много рискови начини да виждат и мислят за взаимоотношенията, т.е. укриват погрешни представи, като например да вярват в сляпата любов. Този възглед включва убеждението, че чувствата са достатъчни, за да поддържат една връзка, което може да доведе до толериране на поведение като манипулация и злоупотреба.

Важно е да се вгледате в себе си и да разберете дали начинът, по който гледате на взаимоотношенията, е проблемен и дали може би любовният ви живот не е доминиран от погрешно информиран тийнейджър. Не бива да обвинявате по-младото си АЗ за това, че не е знаело по-добре, но ако се справите с корена на проблема, можете да се отървете от моделите, които не ви служат и ви задържат в зряла възраст.

По публикацията работи: Венета Николова