Днес, на 1-ви юни, православната църква чества паметта на свети мъченик Юстин Философ, който е бил богослов и философ. В рим основал своя собствена философска школа. Юстин се счита и за един от най-ранните тълкуватели на учението за Логоса (Бог Слово)
Свети Юстин живял през II век. Той бил богослов и философ, един от първите и най-ярки ранни християнски писатели апологети. Родом е от град Флавия Неаполис, Палестина (сега Наблус на Западния бряг на река Йордан). Родителите му, заможни езичници, се погрижили Юстин да получи отлично философско образование. Но то не било достатъчно, за да намери той отговор на въпросите, които си задавала неспокойната му душа. Бог видял чистотата и искреното намерение на неговите търсения и откликнал на тях по чудесен начин.
Един ден, когато се разхождал край морето, Юстин срещнал старец, който бил отлично запознат с истините на Свещеното Писание. Той разбрал какви търсения има любознателният младеж и започнал да го учи на християнската вяра. Юстин се покръстил в 133 г., а по-късно отишъл в Рим, където основал своя философска школа. Бил напълно убеден, че християнството е истинската философия. В Рим Юстин имал много последователи и придобил голяма известност. От съчиненията му са запазени само три: „Диалог с юдеина Трифон“ и две апологии на християнското учение, вероятно отправени към император Антонин Пий, съобюава БТА.
Юстин е един от най-ранните тълкуватели на учението за Логоса (Бог Слово), което в съгласие с началото на Евангелието от Йоан разглежда Иисус Христос като въплъщение на божественото Слово. Научните му трудове са голям принос в развитието на богословието. Участвал в различни диспути. Писмено е засвидетелствана победата на свети Юстин над философа циник Крискент и други езически философи. Използвал гръцкото философско наследство за разкриване на християнското учение.
По клеветнически донос на Крискент свети Юстин и шестима от учениците му били заловени, измъчвани и накрая умъртвени по време на гонението при император Марк Аврелий в 167 г.
Свети Юстин се почита и като покровител на философите.
По публикацията работи: Пламена Сутева