Георги Енчев – Гош: Искам, когато хората излизат от нашите спектакли да им се танцува (СНИМКИ)

Всички 17 хореографи на The Center и 250 танцьори ще изпълнят сцената в зала 1 на ФКЦ на 24-ти юни от 19:30ч.  като част от националното им турне. „Бъдеще“ обещава да пулсира с най-новото, случващо се в модерния танц и култура, без да изневерява на авторския стил и стандарти на училището. По този повод разговаряме с Георги Енчев-Гош, създател и главен хореограф на училището за танци и модерна култура The Center.

1. Едва няколко месеца от триумфа по случай 20-тия рожден ден на The Center. Ето, че отново излизате с нова продукция „Бъдеще“ – какво се крие зад това заглавие?

„TWENTER” беше зрелище от различно поколение, недостигнато от никой до сега. Тук разговорът е друг. „Бъдеще” е годишният спектакъл на танцовото ни училище. В него участват голяма част от танцьорите от всичките ни 5 града. Шоуто е направено в пет различни форми, съобразени със сцените и публиката в градовете, в които се играе. Изградено е от около 40 танцови миниатюри, зад които стоят 15 от хореографите на The Center.

„Бъдеще”, защото ни занимава това, което ни предстои без да се страхуваме в какво ще ни превърне. Даваме си сметка, че времето е векторна величина, отворена само напред, и че ние трябва да я следваме. Въпреки, че сме обърнати към бъдещето, ние не живеем там. Вярваме, че се грижим за бъдещите поколения, когато им създаваме пълноценно настояще и ги учим, че бъдещето се създава от нас, а не за нас.

„Бъдеще”, защото искаме да имаме по-добра видимост за гледката пред себе си.

2. Свикнали сме да виждаме The Center в мащабни продукции, с много танцьори и перфектни синхрони – това ли да очакват вашите почитатели отново?

Винаги е такова. В повечето случаи сцените не ни побират. И този път участват над 250 танцьори от Варна, София, Пловдив, Русе и Велико Търново. Синхронът е най-лесната част от работата ни и той не е функция на броя повторения, които си направил. Разбирането на музиката и материята, с която работим е пътя към тази групова еднаквост, която така впечатлява на сцената.

3. Сякаш работата ви в годините става все по-концептуална и дълбока, не само технически, а и що се отнася до темите, които засягате. Къде виждате границата за себе си като хореограф?

Мен лично като творец ме вълнуват теми, които не бих могъл да предназнача за голяма сцена, затова и не го правя. Универсалността на езика, с който имам възможността да боравя ми позволява да задвижвам пластове и сетива, до които много трудно се достига. Единствено в непознатото ми става истински интересно. Темите, които изследвам ми ги подават срещите в живота с кино, литература, музика. Безкрайно е, и точно затова ми се иска да не ги виждам тези мои граници, на които се сражавам по време на всеки един по-задълбочен творчески процес.

4. Как се промени вашата лична, творческа визия за тези 20 години?

Иска ми се да кажа, че стана по-изтънчена, но това не бих могъл аз да го определя. Трансформира се непрекъснато. Вероятно се разнася във всички посоки. Има моменти, в които категорично отказвам да се съобразявам със струята, в други принадлежността ме кара да мисля и за всичко, от което съм част. Еквилибристика си е. Но винаги има една допустима граница, под която не се слиза при никакви условия. Тя се формира от моите принципи, ценности и вярвания.

5. Всички свързваме The Center с вас, но центърът много се разрасна през последните години, какво е неговото лично „бъдеще“? 

„The Center е жив организъм” както се казва в представлението ни TWENTER. Бъдещето ни е да инвестираме в настоящето и да го преживяваме пълнокръвно. В нашите редици вече имаме 17 хореограф-преподаватели, с всеки от които много се гордея. Все повече искаме да бъдем заедно, но с всяка година се оказва все по-трудно. Нужни сме си и това ни държи близо дори и когато сме далеч.

6. С какво усещане искате да излязат зрителите от залата на ФКЦ на 24-ти юни? 

За интересна и значима среща. Искаме да им се пританцува. Винаги съм искал хората да излизат от мое представление, както аз като малък, когато гледах „Манастира Шаолин” на кино.