Планета извън слънчевата система привлече вниманието на Илон Мъск: Подходяща ли е за колонизация?

Илон Мъск си хареса планета за колонизиране, която се намира извън слънчевата система, но се смята за възможна за обитаване. Той сподели проучване в Туитър, като към него написа, че въпросната планета е „на практика в съседство“. Става въпрос за планетата Проксима Кентавър Б, за която учени твърдят, че е „с висока степен на обитаемост“. Тя се намира на малко над 4 светлинни години от нас и е с големината на Земята

Изследване, в което се описва обитаемостта на близка екзопланета, изглежда е привлякло вниманието на шефа на SpaceX Илон Мъск, съобщава Independent.

Технологичният милиардер често е говорил за намерението си да превърне човечеството в многопланетарен вид чрез своята частна космическа фирма, като планира да колонизира Марс през следващите няколко десетилетия.

Изследването на Проксима Кентавър Б, която се намира в така наречената „Златна зона“ на звездата червено джудже Проксима Кентавър, включва компютърни симулации, за да се оцени дали тя може да поддържа течна вода, която може да приюти живи организми. Планетата Проксима Кентавър Б e разположена на малко повече от 4 светлинни години от нас в системата Алфа Кентавър, където се развива действието на филма „Аватар“ на Джеймс Камерън. Планетата е открита за първи път през 2016 г. и според някои учени има потенциал за поддържане на живот.

„Основното послание от нашите симулации е, че има приличен шанс планетата да е обитаема“, заяви Антъни Дел Дженио, планетарен учен от Института за космически изследвания „Годард“ на НАСА, когато изследването беше публикувано за първи път през 2018 г.

В заключението на изследването се посочва, че планетата с размерите на Земята е потенциално най-близката „с висока степен на обитаемост“ планета до нашата Слънчева система, която се намира на 4,2 светлинни години от Слънцето.

„Практически е в съседство“, написа г-н Мъск в социалната мрежа Туитър в неделя, споделяйки проучването.

Компютърните модели предполагат, че циркулиращите океани и атмосферата на екзопланетата действат като ефективен пренос на топлина, така че тъмната ѝ страна не е постоянно замръзнала.

Въпреки сравнително близкото разстояние в сравнение с други потенциално обитаеми планети, пътуването на 4,2 светлинни години – или 40 трилиона километра (25 трилиона мили) – изисква технология, която все още е в концептуален стадий на развитие.

На междузвездната космическа сонда „Вояджър 1“ на НАСА, която беше изстреляна през 1977 г., ще са необходими 80 000 години, за да стигне до Проксима Кентавър, но програмата DEEP-IN на американската космическа агенция има за цел да направи пътуването възможно в рамките на един живот.

Учените, работещи по DEEP-IN, твърдят, че малки кораби, задвижвани от светлината, могат да се движат със скорост до 161 милиона километра в час и да достигнат съседната звезда и екзопланета за 20 години.

Като се има предвид, че Илон Мъск открито изразява загрижеността си за продължителността на човешкото оцеляване и целта си да създаде самоподдържащи се колонии на други планети, е логично Проксима Кентавър Б да е предизвикала интереса му.

Превод и редакция: Пламена Сутева