Наближава един от най-мистичните български празници: Сънищата са пророчески, а билките – най-лечебни

Наближава големият български празник Еньовден, който се отбелязва всяка година на 24-ти юни. Това е един от най-мистичните български празници. Той бива наричан още Яньовден, Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, Среди лете. На същата дата православната църква чества и рождението на св. Йоан Кръстител. По тази причина често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Народният обичай отразява връзката на Еньовден с лятното слънцестоене – 22 юни. Затова и много от обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народните вярвания на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“, и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Смята се още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват като лек.

Освен това с тревите и цветята, набрани на Еньовден, се увива голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се пази през годината и се използва за лекуване.

Празникът се възприема като много подходящ календарен момент за гадания и предсказания за времето, за здраве и за женитба.

Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве.

От прастари времена хората вярват, че в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески.

На Еньовден имен ден празнуват всички, носещи имената: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.