Какво е „ембриоид“ и защо учените се състезават кой ще успее да го създаде пръв?

Кой ще бъде пионерът на човешките „ембриоиди“? Няколко изследователски екипа твърдят, че са създали тези струпвания от клетки, които погрешно са окачествявани като синтетични ембриони. Обществени наблюдатели обаче се опасяват, че ефектите от оповестяването им вероятно ще предизвикат етични спорове, които обещават да бъдат сложни.

За тази сензационна новина предаде Франс прес.

Ембриоидите представляват „сглобки“ от клетки, които имат за цел да възпроизведат функционирането и развитието на ембриона, без да е необходимо никакво оплождане.

Понякога те са окачествявани като „синтетични ембриони“ – термин, смятан за пресилен от много изследователи, тъй като въпросните структури в действителност не са способни да се развият в жизнеспособен плод. Те не са и синтетични в тесния смисъл на думата, тъй като е необходимо да се развият от истински клетки.

Подобни изследвания обаче са от съществен интерес за по-доброто разбиране на първите дни на ембриона – период, чиито механизми все още са твърде загадъчни.

През последните няколко години тази изследователска област отбеляза голям напредък. Направените досега изследвания обаче касаят само създаването на ембрионоподобни клетки от животински клетки, предимно от мишки.

Създаването на човешки ембриоид следователно ще отбележи научно постижение от рядък мащаб. С оглед на това между няколко изследователски екипа възникна оживено научно съперничество, съпътствано понякога от груби думи.

Надпреварата за създаването му е главно между два екипа – на изследователката Магдалена Зерницка-Гьотц във Великобритания и на колегата й Якоб Хана в Израел.

Миналата година двамата публикуваха научни статии с разлика от няколко седмици, описвайки как екипите им са създали първите истински подобия на миши ембриони.

Оттук нататък сценарият се завърта около човешките ембриоиди. Миналата седмица Магдалена Зерницка-Гьотц „стреля първа“, като убедено заяви на конференция в Бостън, че е създала тези структури.

Според конкурента й Якоб Хана обаче описаните от нея клетъчни клъстери далече не са достатъчно развити и диференцирани, за да бъдат сравнявани с ембриони.

„Професор Зерницка-Гьотц понякога е велик учен и ние й дължим много постижения, но в конкретния случай това не е сериозно от научна гледна точка“, казва израелският изследовател.

Междувременно неговият екип направи публично достояние собствените си изследвания по темата, твърдейки, че е създал много по-напреднали структури. Екипът на Магдалена Зерницка-Гьотц също публикува своите данни онлайн.

В надпреварата се включиха и изследователски екипи от Китай и САЩ, които публикуваха подобни разработки.

На теория следователно вече е възможно да се прецени кой има предимство. Много от наблюдателите обаче са предпазливи, припомняйки, че нито една от тези работи не е независимо рецензирана и официално публикувана в научно списание.

За да направят избор, някои изследователи по-скоро дават предимство на Якоб Хана, като отбелязват, че на екипа му – ако се вярва на публикуваните данни, не се е наложило да модифицира генетично използваните човешки клетки, за разлика от този на Магдалена Зерницка-Гьотц.

Някои от ембриоидите на екипа на Хана, достигнали до стадий, подобен на 14-дневен организъм, според наблюдателите „удивително приличат на естествен ембрион“.

Като цяло обаче екипите са по-скоро в позиция на изчакване. И Хана, и Зерницка-Гьотц твърдят, че водещи научни списания са приели работата им. Същевременно някои специалисти се опасяват, че медийното внимание ще има обратен ефект.

Темата за ембриоидите вероятно ще повдигне сериозни етични въпроси относно статута, който трябва да им се даде, като тези противоречия са особено вероятни, когато се използва терминът „синтетични ембриони“.

С оглед на това изследователите трябва да заложат на „предпазливост и прозрачност“, смята британският специалист по ембрионално развитие Джеймс Брискоу.

„Опасността е, че грешки или необосновани съобщения ще изплашат широката общественост и политиците“, казва той. „Това би било много неблагоприятно за тази изследователска област“.

По публикацията работи: Венета Николова