Провежда се специализирана полицейска операция на границата с Южната ни съседка Турция, която продължава към момента. Публикуваме междинни данни от работата на екипите на границата към 16 часа вчера:
В хода на работата по оперативна информация, е спрян автомобил, в който са превозвани 10 нелегални мигранти, представили се за граждани на Мароко. Те и съпровождащите ги двама български граждани са задържани.
Специализираната полицейска операция започна вчера сутринта в района на българо-турската граница, на територията на РДГП-Елхово /областите Бургас и Ямбол/. Целта на операцията е противодействие на престъпления, свързани с трафик на мигранти и нелегално преминаване през границата. В нея са включени около 700 униформени служители от главните дирекции „Гранична полиция“, „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ и „Национална полиция“. С оглед осигуряване на допълнителен контрол на междуселски пътища са обособени 25 КПП в пътни участъци в общините Малко Търново, Средец и Елхово.
По данни на ГД „Гранична полиция“ към 16 часа, в резултат на извършените до момента действия в различни участъци на границата, при 18 случая не е допуснато незаконното преминаване на българска територия на общо 322 лица. Операцията продължава и към момента.
Междувременно в Брюксел, българският министър председател акад. Николай Денков уговори участието на чуждестранни експерти в опазването на границата ни с Турция.
България очаква експерти от Германия, Австрия и Нидерландия, сред които и митничари, да наблюдават на място дейностите и да подсилят охраната на външната граница на Европейския съюз с Турция. Премиерът акад. Николай Денков отправи такива покани в лични срещи с федералните канцлери на Германия Олаф Шолц и на Австрия Карл Нехамер, както и с министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте.
Разговори за включване на германски митничари в работата на българо-турската граница са водени още при предишното редовно правителство на Кирил Петков. Тогава идеята не е била реализирана поради предсрочното прекратяване на мандата на кабинета, а след това не е била възприета от служебното правителство. Сега поканата за съвместна охрана на границата се разширява, като се включват и други експерти от общо три държави. „Имаме нужда и от експертиза, и от директна помощ при обработването на огромния обем от товари, който минава през България особено след началото на войната в Украйна“, обясни акад. Денков.
„По отношение на включването на митничари от други европейски страни сега предстои министерствата на финансите да уточнят подробностите и да придвижат процеса“, уточни българският министър на финансите Асен Василев, който също се включи в разговора с федералния канцлер Шолц.
Според премиера участието на европейски експерти в охраната на границата е част от решението на проблема с доверието на нашите партньори към България, което към момента е основна пречка пред приемането на страната ни в Шенген. Същевременно ще се работи и по сформирането съвместно с Европол на базиран у нас европейски координационен център, който ще се фокусира върху противодействието срещу организирания трафик на хора.
На двустранните си срещи министър-председателят е разказал също за пилотния проект за засилване на защитата на българо-турската граница, който се реализира съвместно с няколко държави, включително Нидерландия и Австрия. Акад. Денков е разяснил напредъка по приемането на законите, свързани с Шенген.
Пред журналисти в Брюксел премиерът подчерта важната роля на Турция в ограничаването на нелегалната миграция. Той обяви намерението си в най-скоро време да започне разговори по този въпрос със своите турски партньори.
На срещата с германския федерален канцлер Шолц е обсъдена и темата за преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Българската страна е потвърдила позицията си, че очаква да се реализират договорените условия, приети със заключенията на Съвета на Европейския съюз през 2022 г., преговорната рамка и двустранните протоколи от заседанията на Междуправителствената комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство от 2017 г. Приемането на промени в Конституцията на нашата югозападна съседка би било добро начало в тази посока.