По-умно ли е новото поколение?

Ефектът на Флин се състои в това, че средният човешки коефициент на интелигентност се увеличава с течение на времето. Открито е за първи път от изследователя Джеймс Флин през 1984 г. Самия термин „Ефект на Флин“ е създаден от Хернщайн и Мъри едва през 1994 г.

В своя новаторски труд Флин открива, че “представителни извадки от американци се справят все по-добре с тестовете за интелигентност за период от 46 години, като общият прираст възлиза на повишаване на средния коефициент на интелигентност с 13,8 пункта“, съобщава Simply Psychology.

Ако приемем, че тестовете за интелигентност са точно представяне на интелигентността, този резултат показва повишаване на човешката интелигентност с всяко следващо поколение.

Както Флин обсъжда в своята лекция в Ted Talk през 2013 г., човешката цивилизация е отбелязала голямо повишаване на IQ, тъй като всяко поколение дава все повече верни отговори на IQ тестовете. Той обяснява, че „ако оцените хората преди един век спрямо съвременните норми, те ще имат среден коефициент на интелигентност 70. Ако оценяваме съвременните хора според нормите отпреди един век, ще имаме среден коефициент на интелигентност 130“.

Интересно е, че най-голямото увеличение на IQ се наблюдава в определени области на теста, а именно в областта на класификацията и аналогиите (способност за използване на логика при абстракции). Флин обяснява, че това вероятно е представително за промяната в моделите на мислене на хората с течение на времето, особено когато става въпрос за възможността да се действа хипотетично.

Защо се проявява ефектът на Флин?

Съществуват различни обяснения за ефекта. Първият от тях е образованието, което в голяма степен е променило характера си. Ние обучаваме хората да приемат хипотетичните неща сериозно, да използват абстракции и да ги свързват логически. Това развитие на образованието вероятно обяснява наблюдаваното повишаване на коефициента на интелигентност именно по отношение на аналогиите и способността да се прилага логика към абстрактни идеи.

В допълнение към по-високото качество на образованието, което е достъпно в днешно време, сега повече хора имат достъп до образование, отколкото в миналото, което също може да допринесе за ефекта.

Втората причина е достъпа до информация. Намираме се в ерата на информацията и можем да проучим почти всяка тема чрез интернет. Информацията се усвоява много по-бързо и по-лесно, отколкото през миналите десетилетия. Следователно, при по-голям достъп до информация е логично да се смята, че интелигентността ни може да се повиши.

Третата причина е излагането на сложни задачи

С течение на времето нашият свят става все по-сложен, като навсякъде около нас се появяват нови изобретения и разработки. Тези нови аспекти на нашия свят често са много по-напреднали и изискват развит ум, за да се занимаваме с тях и да ги разбираме.Например сравнително новата поява на видео игрите и компютърните игри доведе до това, че хората развиват умения в тези когнитивно изискващи задачи.

Важно е да се помисли за това доколко те наистина отразяват интелигентността на хората, ако изобщо я отразяват. Флин разглежда повишаването на IQ в 14 нации и стига до заключението, че „IQ тестовете не измерват интелигентността, а по-скоро са корелат със слаба причинно-следствена връзка с интелигентността“.

Важно е да се вземе предвид какво наистина измерват IQ тестовете, когато приписваме измерването на човешката интелигентност на тези тестове, за да можем да направим точни заключения за човешката интелигентност като цяло.

Превод и редакция: Александра Крумова