Редакция "Нова Варна"
Дъщерята на генерал, която твърди, че е била омъжена насила за талибански лидер след падането на Кабул, разказва, че е била жестоко наказана заради видеоклипове, в които е разобличен мъжът, който я е изнасилил.
Подобно на много афганистански жени, животът на Елаха Делаварзай се променя необратимо след изтеглянето на американските и съюзническите сили от Кабул. Малко след падането на афганистанската столица тя е взета от пазар в Кабул и насилствено омъжена за високопоставен талибански служител, разказва самата тя. Това е началото на двугодишен кошмар, който завършва с хвърлянето ѝ в затворническа килия за 156 дни от войнстващите управници на страната, съобщава Independent.
Делаварзай казва, че по време на последното си задържане е била подложена на жестоки изтезания, включително лишаване от храна и вода, нападения и разпити.
„Звуците от изтезанията на затворниците идваха от стаите, затворниците в изолатора и до днес ги чувам, когато се опитвам да заспя“, казва Делаварзаи пред The Independent по телефона от неизвестно място, само няколко дни след като е избягала от Афганистан.
25-годишната дъщеря на тризвезден генерал от афганистанската армия, която вече два пъти се е спасявала от лапите на талибаните, разказва за травмата, която е преживяла, след като съпругът ѝ талибан я е омъжил за себе си насила, изнасилил я е и я пребил. След като се обявява срещу жестокостите му и бяга, тя отново е заловена и изпратена в брутален арест за повече от пет месеца, по време на който многократно е била подлагана на електрошок.
Делаварзай, която учи обща медицина в Кабулския университет по медицински науки, казва, че доскоро си е представяла живот, изпълнен с обещания и финансово обезпечен.
Но всичко това се промени, когато твърдолинейната ислямистка групировка се върна на власт през 2021 г., след като свали подкрепяната от Запада администрация на Ашраф Гани. Тя казва, че влиятелният талибански лидер Саид Хости, бивш говорител на Министерството на вътрешните работи, се е оженил „насила“ за нея, а след това я е изнасилвал и пребивал в продължение на месеци.
Делаварзай успява да избяга от дома му през август миналата година и след като се освобождава, качва видео клипове с насилието над нея. На един такъв клип се вижда как тя се изправя срещу Хости и го моли да напусне къщата, след което се вижда как той я предупреждава, че има въоръжени мъже с него.
Свободата ѝ обаче е кратка, тъй като три месеца по-късно, през ноември, тя е заловена и задържана от талибаните. Тя разказва, че е била затворена в малка стая в център за задържане в Кабул от Главното разузнавателно управление на талибаните (ГРУ).
През април тази година Делаварзай най-накрая успява да избяга от лапите на твърдолинейния режим – след 156 дни задържане – и напуска страната. Сега тя се укрива.
Казва, че всеки ден си спомня за побоя, който е получила, и за кошмара, който е преживяла, докато я пуснат.
Делаварзай разказва, че е претърпяла наказания като електрошокове по интимните си части, била е оставяна без подходяща храна и е преживяла само с една чаша вода всеки ден. Тя се е превърнала в краен пример за това как талибаните малтретират жените по време на своя режим.
През декември миналата година, няколко седмици след изчезването на Делаварзай, правозащитници от „Амнести интернешънъл“ пишат до фактическите власти, че са знаели, че тя се е опитала да замине за Пакистан поради „страх от преследване и по-нататъшно насилие срещу нея, но е била върната в Афганистан против волята си и в момента се намира в T-GDI“.
Семейството ѝ информира Amnesty, че тя е в неизвестност от 11 ноември 2022 г. На 30 ноември 2022 г. семейството съобщава на правозащитната организация, че тя е държана в T-GDI, посочва Amnesty.
Тя казва, че е знаела за рисковете, когато е публикувала своите видеоклипове и снимки онлайн, които показват предполагаемо сексуално насилие, побои, изтезания и малтретиране от страна на Хости.
„Не исках да бъда негова робиня, но талибаните ме вкараха в затвора, за да заглушат гласа ми“, казва тя.
„Първите 96 дни ме държаха в тъмна стая, където прекарах лютата кабулска зима на ледения под. Костите ми все още ме болят от минусовата температура в стаята.“
Преди да бъде поставена в тази килия, тя казва, че са я накарали да свали всяка част от облеклото си и са ѝ дали стара рокля и шал, които е трябвало да продължи да носи близо 100 дни без никаква промяна.
„Отведоха ме в друга стая, където някакви мъже, представящи се за талибани, ме питаха за публикуването на видеозаписа с малтретирането от страна наСаид Кхости и ако не отговарях на въпросите им „кой ме финансира от Запада“, ме биеха с водни тръби и пръти, докато не изгубех съзнание“, казва Деваларзай. Тя казва, че изтезанията по време на задържането ѝ при талибаните са били страшно подобни на първия ѝ домашен арест след принудителния ѝ брак с Кхости, който преди това е работил като говорител на Министерството на вътрешните работи, контролиращо разузнавателното крило на фактическите управляващи.
„Нанасяха удари по цялото ми тяло и особено по интимните ми части, за да получат отговор“, казва тя и добавя, че в стаята, в която я разпитвали, влезли непознати мъже в цивилни дрехи и тя не могла да разбере дали са от талибаните, или просто зрители, дошли да я наблюдават.
„Попитаха ме коя държава ме подкрепя.
„Нямаше лекар, идваха двама талибани и дори да помолеше да ти дадат лекарство, те ти казваха да си вдигнеш панталоните, за да могат да ти инжектират лекарство, като отказваха всякаква таблетка за болка“, казва тя.
Храната е парче хляб с чаша вода, а в по-добри дни ѝ дават варен боб. Тя обаче казва, че порцията е изглеждала като предназначена за малко дете.
Водата е била червена на цвят и горчива, с явни признаци на подправяне с някакво лекарство, обяснява Делаварзай и добавя, че веднага след като е изпила водата, се е почувствала сънлива и не е могла да си спомни много от деня си.
В дните на менструация тя прекарвала почти седмица на едно място, тъй като ѝ давали само парче плат без никакво бельо.
„Когато излязох от моята индивидуална килия и се запознах с други жени от общата килия, научих, че и те са страдали от подобна загуба на паметта, след като са пили и яли храната, която са ни давали“, казва Делаварзай, като отбелязва въздействието на този период върху способностите ѝ. Тя казва, че по-рано е можела да запомни глави от учебниците си по медицина само за една нощ.
„Трудно беше да се преглъща водата, но това беше, което получавахме, и не можехме да искаме повече. Не бяхме в състояние да се храним или да дъвчем“, казва тя. „Започнах да виждам кръв в урината си, а когато поисках лекарства от обслужващия персонал, те предложиха само парацетамол.
„В продължение на две седмици изпитвах болки и виждах кръв. Позволяваха ми да използвам тоалетната само веднъж дневно за пет минути, а отвън имаше охрана. Душът не беше разрешен и цялото ми тяло получи обриви“, казва тя.
Хости отрича обвиненията във физическо насилие малко след появата на обвиненията миналата година и казва, че се е оженил за Делаварзай като за втора съпруга, но е подал молба за развод, твърдейки, че тя е обидила Корана.
На обажданията и съобщенията на Independent до говорителя на талибанското вътрешно министерство Абдул Матин Кане не е отговорено.
В един от последните си видеоклипове, публикувани през август миналата година, Делаварзай казва: „Никой може да не ме види повече и може да умра, но е по-добре да умра веднъж, отколкото да умра многократно“.
Превод и редакция: Александра Крумова
