Как едно цвете може да спаси света? (ВИДЕО)

Става въпрос за цветето Нарцис. Учени от Обединеното кралство са открили, че то може да спомогне за намаляване на вредните емисии, предизвикващи парниковия ефект, както и да забави развитието на една от нелечимите и тежки болести на нашето съвремие – Алцхаймер.

Шотландски учени успели да извлекат от нарциса специфичен химикал, наричан хемантамин, и да докажат в лабораторни условия, че той може да намали с около 30% вредните емисии от преживни животни. Метанът е вторият най-често срещан парников газ след въглеродния диоксид и се отделя от добитък като крави и овце, когато се оригват.

Половината от емисиите от метан в Обединеното кралство идват от крави, а глобално тези животни са виновни за 14% от парниковите газове. Това кара учени от цял свят да търсят решение на проблема. В Шотландския колеж по земеделие използвали изкуствен стомах на крава, за да проверят какво се случва, ако към храната ѝ се прибави хемантамин. След като установяват, че метанът намалява, сега опитите продължават с истински животни във ферми в Уелс, където вече се отглеждат нарциси за лекарства.

„Отглеждаме нарциси по хълмовете на Уелс – на около 300 метра надморска височина. Идеята да ги отглеждаме толкова високо е, че те са стресирани и поради това, като част от защитната си система, произвеждат химикал, наречен галантамин. Интересуваме се от него, тъй като е одобрен медикамент за лечение на Алцхаймер”, казва фермер от Уелс.

Производството на нарциси в страната с цел създаване на лекарство за облекчаване симптомите на болестта започва през 2018 г. Цветята вече се изнасят за фармацевтични компании в редица страни като САЩ и Канада.

Освен че са готови да търсят различни алтернативи за намаляване на вредния за околната среда метан, фермерите искат да са сигурни, че прибавянето на екстракт от нарциси в храната на животните е безвредно за тях. Също така и колко често трябва да се прави и колко би струвало. Така че ще бъде ли нарцисът спасител в битката с глобалното затопляне, предстои да разберем.

По публикацията работи: Венета Николова