Учени откриха риба, която „вижда“ чрез кожата си, дори и след смъртта си

Живеещите в рифове борови риби променят цвета на кожата си в зависимост от средата, в която плуват, като усещат заобикалящата ги среда с помощта на специални светлочувствителни клетки върху кожата си „дори след като умрат“, показва ново проучване.

Изследването, публикувано тази седмица, допълва разбирането ни за поведението и еволюцията на тези риби и за това как някои животни са в състояние да наблюдават промените с цвета на кожата си и бързо да се адаптират.

„Изглежда, че те наблюдават промяната на собствения си цвят“, казва съавторът на изследването Лори Швейкерт.

„В известен смисъл те могат да кажат на животното как изглежда кожата му, тъй като то не може да се наведе, за да я погледне“, обясни Сонке Йонсен, друг автор на изследването.

Много риби, включително калмари, земноводни, влечуги и риби, притежават естествената способност бързо да променят цвета си, като тази черта е еволюирала многократно при няколко различни животински вида.
Съществата смятат, че тази черта е полезна за адаптиране към температурните промени в околната среда, за привличане на партньори и за осигуряване на камуфлаж, твърдят изследователи, включително от Университета на Северна Каролина, Уилмингтън, САЩ.

Клетките по телата им, наречени хроматофори, които съдържат пигменти, кристали или малки отразяващи пластини, позволяват на тези животни бързо да променят цветовете си в рамките на минути или по-малко.

Боровинките например променят цвета си, за да се прикрият и да избягат от хищниците или за да подадат социална сигнализация.

Рифовите риби са разпространени в западната част на Атлантическия океан от Северна Каролина до Бразилия и са известни с променящата си цвета кожа.

Известно е, че за няколко милисекунди тя се променя от бяла през петниста до червеникавокафява, за да се слее с коралите, пясъка или скалите.
Те правят това, като преместват пигмента в хроматофорните клетки на тялото си, за да разкрият или покрият бялата тъкан под него.

Все още обаче не е ясно как рибите бодливи регулират и възприемат тези промени в цвета.

Особено изненадващо за учените в изследването е, че рибата е продължила да се маскира, въпреки че вече не е била жива.
В новото изследване те са използвали микроскопия, за да изследват подробно кожата на свинската риба, като са измерили въздействието на светлината върху различни части на рибата.

Изследователите установиха, че в процеса може да участват светлинни рецептори, наречени SWS1, които се намират под хроматофора.

Те заявиха, че тези клетки са чувствителни към светлината, която прониква през цветовете, изразени от хроматофорите, и по-специално към дължината на вълната на светлината, която присъства в местообитанието им на кораловите рифове.

Според учените тези рецептори осигуряват обратна връзка на рибите за това къде и как се променят цветовете в различните части на кожата им.

„Изследвайки морфологията, физиологията и оптиката на кожната фоторецепция при бодливите риби (Lachnolaimus maximus), ние описваме клетъчен механизъм, при който активността на хроматофорните пигменти (т.е. дисперсията и агрегацията) променя излъчваната светлина, попадаща върху рецепторите SWS1 в кожата“, пишат учените в изследването.

Тази функция позволява на рифовите риби да наблюдават хроматофорите и да усещат информация за собствената си промяна на цвета.

Превод и редакция: Александра Крумова