Конете са способни да различават и реагират на различни човешки емоции

Ново проучване показва, че конете имат невероятна чувствителност не само към външните човешки емоции като радост и гняв, но и към вътрешните, слабо възбуждащи емоции като тъга.

Тази емоционална чувствителност не се ограничава само до израженията на лицето, а се разпростира и върху звуците, идващи от човека, когото конят наблюдава.

Може би дори в по-голяма степен от други домашни животни като кучетата, конете са невероятно настроени към заобикалящата ги среда. Те не само са били селектирани за тясно сътрудничество с хората, но са и стадни животни. В този смисъл промените в емоционалните контури на заобикалящата ги среда са най-важното нещо, което конят трябва да може да открие.

Финландско-френско проучване иска да проучи дали конете са в състояние да разпознават тъгата в човешките лица, а също и дали животните са в състояние да откриват емоционалното съдържание по звуците.

„Тъгата е интригуваща емоция, тъй като е не само отрицателно заредена, но и представлява състояние на ниска възбуда. Предишни изследвания показаха, че конете реагират на емоции с висока възбуда, като гняв или радост“, обяснява Плотин Жардат, водещ автор на изследването и докторант в университета в Тур.

„Могат ли обаче да разпознават и сигнали за емоции с ниска възбуда, като тъга? Искахме да проучим дали конете могат да свързват човешките изрази на тъга със съответните звуци, както правят това с радостта и гнева.“

В проучването те показват на кон изображение на радостно и тъжно лице заедно със звуци и тонове, свързани с човешка радост или човешка тъга.
Когато тъжни звуци бяха придружени от тъжно лице или радост от радост, конете можеха бързо да променят фокуса си, но когато радостно лице беше съчетано с тъжни звуци или обратното, конете се смятаха за объркани, защото вниманието им оставаше фиксирано върху изображенията много по-дълго.

„Това е интригуващо, защото би означавало, че когато конете наблюдават лицата ни и чуват гласовете ни, те не ги възприемат като отделни стимули, а могат да ги интегрират в различни сетивни модалности“, казва Осеан Лиерман, докторант от Университета в Турку.
Конете бяха склонни да останат фиксирани върху радостното човешко изражение, като през това време сърдечният им ритъм също се повишаваше, а изследователите смятат, че това може да се дължи на факта, че радостните образи имаха повече цветове и движение или че конете свързваха радостните изражения с тези, които са наблюдавали в живота си, и ги свързваха с приятни спомени.

Изследователите искат да продължат да проучват способностите на конете да откриват тъга, особено дали могат да откриват тъга сред други отрицателни емоции.