Редакция "Нова Варна"
Тайната на времето е вълнувала велики умове като Аристотел и Айнщайн. Наскоро обаче, е проведено ново проучване, което разкрива как мозъкът ни възприема времето. Проучването хвърля светлина върху най-убедителните до момента доказателства за вътрешната работа на мозъка. Изследването е проведено с помощта на плъхове, като е проследена невронната динамика
Изследователи от Лабораторията за обучение към Champalimaud Research манипулираха невронни модели при плъхове, за да променят преценката им за времето, показвайки как мозъкът ни възприема преминаването на секундите в минути. За разлика от биологичния ни 24-часов часовник, който диктува ежедневните дейности, разбирането на това краткосрочно възприемане на времето е по-малко изследвано, съобщава „Стъди Файндс“.
Човешкият мозък не разчита на централизиран тиктакащ механизъм като компютър. Вместо това той зависи от децентрализирано, гъвкаво разбиране за времето, което се определя от активни невронни мрежи. Джо Патън, главен автор на изследването, казва, че процесът е подобен на вълните, предизвикани от камък, пуснат в езеро. Наблюдавайки тези вълни, човек може да определи местоположението и времето на потъване на камъка.
„Точно както скоростта, с която се движат пулсациите, може да варира, темпото, с което тези модели на активност се развиват в невронните популации, също може да се променя“, казва Патън в съобщение за медиите. „Нашата лаборатория беше една от първите, които демонстрираха тясна връзка между това колко бързо или бавно се развиват тези невронни „вълнички“ и решенията, зависещи от времето.“
В изследването плъховете са били обучени да различават различни времеви интервали. Мозъчната им активност показала, че колкото по-бързо се развивали невронните „вълнички“, толкова по-дълъг изглеждал интервалът от време, и обратно. Това откритие накарало изследователите да се замислят дали промяната на тази невронна динамика може да повлияе пряко на възприемането на времето от плъховете, съобщава БГНЕС.
Тиаго Монтейро, един от основните автори на изследването, казва, че изследователите са използвали по-стара техника за своите експерименти – манипулиране на температурата. Чрез промяна на температурата на определена мозъчна област учените са успели да променят темпото на нейната активност, подобно на промяна на темпото на песен, без да се променят нотите ѝ. Тази техника е приложена към стриатума на плъха – важна част от мозъка за експеримента.
„Смятахме, че температурата може да бъде идеална като пример, тъй като потенциално ще ни позволи да променяме скоростта на невронната динамика, без да нарушаваме нейния модел“, казва Монтейро.
Експериментите разкриват, че охлаждането на стриатума прави плъховете по-склонни да възприемат даден времеви интервал като кратък, докато затоплянето му води до обратния ефект.
Проучването също така дава по-ясна представа за ролята на мозъка в дискретния двигателен контрол, което може да повлияе на бъдещите алгоритми за роботика и обучение.
По публикацията работи: Пламена Сутева
