Редакция "Нова Варна"
Възможно ли е човечеството да е направило едно от най-големите открития за Вселената? Появи се нова информация за вероятни космически струни. В статията можете да прочетете какво представляват те и какви доказателства са открити по темата
Странна двойка галактики на няколко милиарда светлинни години може да е доказателство за хипотетична „гънка“ в тъканта на Вселената, известна като космическа струна, съобщава Science Alert.
Според анализ на свойствата на двойката, двете галактики може да не са различни обекти, а дублирано изображение, причинено от трик на светлината. А причината, поради която светлината се дублира, може да е белег в пространството между нас и галактиката, създаващ гравитационна леща.
Статия, описваща това явление – евентуална космическа струна, ръководена от Маргарита Сафонова от Индийския институт по астрофизика, е приета в Bulletin de la Société Royale des Sciences de Liège и е достъпна на сървъра за предпечат arXiv.
Космическите струни са като малки, едноизмерни бръчки или пукнатини през полетата на Вселената, за които се смята, че са създадени в самата зора на времето, докато се разтягала и след това замръзва на мястото си.
Теорията предполага, че тези дефекти може и да са истински, но не сме видели много физически доказателства за тях.
Космическите струни не се доказват лесно чрез наблюдения. Това е така, защото ефектите, които имат върху Вселената, могат да изглеждат много като ефекти, които имат други обяснения.
Сафонова и нейните колеги са идентифицирали не само един, а няколко евентуални космически струни. Те обаче съсредоточиха своята статия върху най-силната сигнатура на космическа струна, двойка галактики, наречена SDSSJ110429.61+233150.3 или накратко SDSSJ110429.
SDSSJ110429 може да бъде просто нормална двойка галактики. Друго обяснение, когато виждаме галактики много близо една до друга и изглеждащи подобни, е, че те са дублирани изображения, произведени от гравитационна леща.
Това е, когато кривите пространство – време се извиват около масата на преден план, подобно на кривината, предизвикана от тежест върху батут. Светлината, пътуваща от по-отдалечен обект през това пространство – време, следва извита траектория, което води до видими изкривявания, увеличения и дублирания.
Сафонова и нейните колеги от Индия и Русия направиха подробен анализ на светлината от двете галактики. И двете имат почти идентични спектри. И други двойки галактики в полето CSc-1 показаха подобни свойства.
Превод и редакция: Пламена Сутева
