Социалните мрежи ли са хероина на това поколение: Как лайковете влияят на мозъците ни?

Всеки от нас познава поне по един човек, който изглежда крайно пристрастен към социалните мрежи, постоянно качва снимки, сторита, статуси, предследване на така бленуваните лайкове (харесвания). Твърде е възможно и вие самите да сте пристрастени към социалните мрежи и необятните масиви от информация (полезна или не съвсем), които те предлагат всяка една минута. Възможно ли е социалните медии да са наркотика на нашето време? Отглеждаме ли поколение „наркомани“ в социалните медии, влизащи и излизащи от „реалния свят“?

Отговор на тези въпроси търси д-р Стив Роуз. Той се рови в различни проучвания в тази тематика, за да си обясни защо сме пристрастени към харесванията в социалните медии.

Харесванията в социалните медии водят до пристрастяване, защото влияят на мозъка ви, подобно на приемането на химически вещества. Харесванията символизират придобиване на репутация, което ви кара постоянно да се сравнявате с връстниците си.

Нека разгледаме изследването по-задълбочено:

Въпреки че изглежда безобидно, последните доказателства сочат, че използването на социални медии активира същите центрове в мозъка, задействани от пристрастяване към химически съединения.

Въпреки че не консумираме химикал, натрапчивото използване на социални медии може да се класифицира като пристрастяване. И така, ако използването на социални медии може да се класифицира като пристрастяване, какво прави то с мозъка ви?

Неврологични изследвания сочат важността на мозъчната верига за възнаграждение. Меши и др. (2013) използва функционални невроизобразяващи данни, за да разкрие въздействието на използването на Facebook върху „nucleus accumbens“ – мозъчния център за удоволствие в схемата за възнаграждение:

„Печалбите в репутацията“ са основния стимул за възнаграждение. Механизмът на мозъка за обработка на значими печалби в репутация чрез използване на Facebook отразява схемата за възнаграждение, активирана чрез пристрастяване към психотропни вещества.

От биологична гледна точка е показано, че социалните мрежи предизвикат промени в невротрансмитери като окситоцин, адреналин, допамин, серотонин, тестостерон и кортизол.

По-високите нива на окситоцин са свързани с повече покупки и инвестиции. Адреналинът, който се освобождава незабавно при използването на социални мрежи, провокира агресия. Допаминът пък се освобождава, когато е налице задоволство при процеса на търсене, комуникация, намиране на съмишленици в интернет пространството. В тези моменти чувството за щастие се увеличава.

Харесванията, коментарите и споделянията се изтъкват като потенциални източници бързо да си набавим „щастие“.

С течение на времето nucleus „accumbens“ се адаптира към допаминовия отговор, което изисква нарастваща стимулация.

Това може да дойде под формата на търсене на повече харесвания, коментари, споделяния или прекарване на все по-голямо време в използване на технологиите на социалните медии, дори в опасност за нашата безопасност и безопасността на другите по време на шофиране.

Превод и редакция: Пламена Сутева