Варненката Ива с първи думи след позорното ѝ изгонване от „Игри на волята“: Пропуках се

20-годишната Ива Георгиева от Варна последва съдбата на Албена Ситнилска и напусна с гръм и трясък риалити формата „Игри на волята“. Припомняме, че Албена беше хваната в тежко нарушение, вкарвайки телефон в предаването. Впоследствие се оказа, че варненката се е възползвала от неправомерно внесения телефон и е звъннала на майка си. Това обаче не остана скрито от екипа на предаването, останалите участници в него и зрителите. Всички разбраха за тази постъпка на Ива и тя беше пратена на Чистилището, където съдбата ѝ зависеше изцяло от милостта на останалите там Никол и Виолета, които все пак не ѝ дадоха шанс за битка и я отпратиха от „Игри на волята“, като я номинираха за изгонване

Ива разкри на съвета, че се срамува от постъпката си. След напускането тя публикува дълъг пост в Инстаграм, в който обясни какво я е подтикнало да наруши правилата. Публикуваме го без редакторска намеса:

„Пропуках се. Паднах в най-опасния капан, а именно да забравя, че съм в игра. Емоциите ми надделяха в този момент и се поддадох на едно изкушение, което сега ще заплатя скъпо. Изолацията е нещо, с което до момента не се бях сблъсквала и не знаех как ще ми повлияе.

След като видях как се завръщат хората от чистилището и колко са изстрадали, най-вече психически, защото това бездействие по цели дни и седмици, което описват е убийствено. А когато нямаш и битки, които да те разсейват, глада е още по-свиреп. Тогава се почувствах безкрайно благодарна, че съм добре и не съм минала през това, което те, защото малцина биха го издържали. Винаги ще помня очите им, когато влизаха в играта. Тези хора за мен са и ще си останат герои!

Тогава изпитах нуждата да кажа, че съм добре на моето семейство. Трябваше в този момент да се съвзема и да си кажа „точно заради тях не го прави, те не искат да нарушаваш правилата, те са добре и ти си добре, стискай зъби!“, но паднах в капан, който можех да избегна, но не успях. Действах без да мисля за последствия, първично, глупаво…

Без да мисля колко съм се борила, колко съм се подготвяла за тази моя мечта, колко хора държат на мен и ми стискат палци отвън. Не мислих и си пролича…

Това което, се случи на Резиденцията е както проклятие така и безценен урок за мен. Там си казваш нахранен съм, изкъпах се, имам покрив над главата, ще спя на легло, а да какво още искам близките ми да знаят как съм.

Осъзнах, че когато човек няма нищо и най-малкото му е всичко, а когато има всичко, винаги иска още.

Влизайки в това предаване си мислех, че знам какво ме очаква, мислех, че няма да ми пука да прецакам който и да е, да излъжа или да играя „подло“ защото в крайна сметка това е една игра и всеки влиза за себе си и за победа. Уви аз не успях да изключа емоциите си да си замълча или да излъжа останах себе си до края, макар и сама да си изядох главата.

Не мога да опиша колко ме беше яд тогава, колко ме е яд сега и емоциите, които връхлитат в мен. Яд ме е, че нямах индивидуални битки, където да разгърна пълния си потенциал, яд ме е, че си тръгвам от племето точно преди да стане и стратегически интересно. В един момент играта ми стана прекалено удобна и сигурна и се самозабравих.

Можех много-показах малко, нямах търпение за „по-натам“ но „по-натам“ така и не дойде.

Разговорът, който сложи моя край в играта траеше една минутка. И щрак с тази минутка убих своята мечта.

Въпреки всичко вярвам, че показах, че горя на тази арена. Чувствах се у дома си там и нямах търпение за всяка една битка.

Сама си го направих, сама си сложих главата на гилотината и разбих своите шансове.

Благодаря на всеки един, който беше част от моите емоции и хубави, и лоши! Благодаря на Игри на волята, че ми дадоха възможност да покажа себе си в добро и лошо!

Е не ми стигнаха тези мигове… винаги ще искам още и още от тази арена!“