Редакция "Нова Варна"
На 29 този месец преминаваме към зимното часово време. Но как се отразява тази промяна на човешкия организъм, освен на икономиката.
Хронобиологът Хенрик Остер обяснява пред web.de, че смяната на времето влияе върху вътрешния часовник на хората: “Всяка клетка в тялото ни има свой малък часовник, който измерва времето. Съществува и централен часовник, който контролира всички часовници и се грижи за регулирането на процесите в тялото ни през деня. Това са например апетитът, сънят и храносмилането. Ако ставате с будилник, макар тялото ви да е искало да продължи да спи, действате срещу вътрешния си часовник”.
Хронобиологията е против смяната на времето два пъти годишно, изтъква Остер. “Тя нарушава ритъма и води до много усложнения, защото се налага да се променят много точно определени във времето процеси, например в болниците или в селското стопанство. В този процес се допускат и грешки. Това не би се случило, ако смяната не се извършваше.”
Експертът посочва, че смяната на времето е особена ситуация, тъй като във външните обстоятелства не се променя нищо – слънцето не започва да изгрява по-рано и да залязва по-късно. Ние сами се принуждаваме да влезем в друга времева зона. В първите дни повечето хора просто спят по-малко – продължават да си лягат късно, макар че трябва да стават рано. В тази преходна фаза възниква дефицит от сън и той трае няколко дни, докато се постигне баланс. Ако се прекарва повече време навън и сутрин отрано се гледа слънцето, това помага за изместването на вътрешния часовник.
“По-трудно се справят тези, които са от късните хронотипове, т.нар. сови – хората, които си лягат късно и биха искали и да стават по-късно. При тях особено с въвеждането на лятното часово време адаптацията може да трае и повече от седмица”, посочва Хенрик Остер. Той казва, че здравите хора нямат проблеми с промените, но който страда от заболявания, може да изпита допълнителен стрес от промените.
