Историята на българския цар, който имал прякор, свързан със зеле

Има един български цар, на когото е приписан не особено ласкателен прякор от византийците. Това е цар Ивайло. Византийската летопис от края на XIII в., го определя като „човек, който пасе свине срещу заплащане“ и му приписва прякора Лахана (зелка) или Бърдоква (маруля). Лепнали му тези прякори, тъй се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“

По този начин византийците се опитват да поддържат тезата за неаристократичен произход на цар Ивайло, който те се опитват да подиграват.

Въпреки това Ивайло успява да постигне неща, които за други владетели остават немислими. Цар Ивайло е сред малцината в тогавашния свят, постигнали победи над татарите, а споменаването на неговото име правело силно впечатление на съвременниците и неговото появяване се оказва истинска сензация в столицата на Византия.

През 1277 година Ивайло става водач на въстание. През лятото на същата година той се изправя срещу монголо-татарите от Златната орда и успява да разгроми няколко татарски дружини. Това постижение му носи още по-голяма известност.

Когато се справя с татарските нашествия, Ивайло се изправя срещу тогавашния български цар Константин Тих. Той успява да надделее над него в сражение при което голяма част от войската на Тих се присъединява към Ивайло.

Ивайло е считан за един от военните гений на България, заради победите си над татари и ромеи.

За съжаление, той не успява да се справи с третия противник, който излиза срещу него – българската аристокрация. Докато Ивайло води военните си кампаниии, болярите му вземат властта в Търново.

По публикацията работи: Пламена Сутева