Нека си припомним за големия Апостол Карамитев. Той е български театрален и филмов актьор, популярен между 50-те и 70-те години на 20 век. Днес (17 октомври 2023 г.) отбелязваме 100 години от рождението му. Карамитев Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас
Завършва основно и средно образование в италианско училище. От тези години датира и интересът му към театралното изкуство, неминуемо свързан с изучаването на латинския и италианския език и с любознателността му към древните култури.
През 1945 г. се премества в София, за да следва право в Софийския университет. В следващите две години успоредно с университета посещава и Държавната театрална школа. Завършва актьорско майсторство във Висшето театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1951 г., при проф. Боян Дановски. През 1966-1967 г. специализира режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград (Санкт Петербург).
Дебютира на сцената на Народния театър още като студент – през 1947 г. в постановка на Боян Дановски. През следващите десетилетия Апостол Карамитев изиграва на първата ни сцена поредица паметни роли, сред които:
През 1968 г. след множество разговори, убеждаване на колеги и чиновници, Апостол Карамитев сбъдва една своя отколешна мечта – трансформирането на пространството на четвъртия етаж на Народния театър, използвано до този момент за събрания и репетиции, в камерна театрална сцена, която да позволява по-интимен контакт между публика и артисти. Първият спектакъл (1968 г.), който се играе на „Камерна сцена на ІV етаж“, е „Амазонката“, а Карамитев е в една от главните роли – на Иванов.
От 1969 г. Апостол Карамитев е доцент и преподавател по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където предава опита и любовта си към театъра на плеяда прекрасни артисти, сред които Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Богдан Глишев, Мадлен Чолакова, Иван Балсамаджиев и много други.
Забележителен е отпечатъкът, който Апостол Карамитев оставя върху българското кино. С екранните си превъплъщения той става еталон за правдоподобното изграждане на пълнокръвни образи без значение от жанра на продукцията и сложността в характера на персонажа. Емблематични остават ролите му на Фархад в „Легенда за любовта“ (1957 г.), на Радослав и Радосвет в „Любимец 13“ (1958 г.), на Апостол в „Специалист по всичко“ (1962 г.), на вуйчо Георги в „Рицар без броня“ (1966 г.), на Петър Александров в „Бялата стая“ (1968 г.) и много други.
Актьорът легенда е един от първите гласове на българския дублаж – през 1971 г. озвучава мъжките и женските образи в сериала „Сага за Форсайтови“ на Доналд Уилсън.
В памет на легендарния актьор днес неговото име носят сцената на четвъртия етаж в Народния театър, камерната зала в бургаския театър „Адриана Будевска“ и драматичният театър в Димитровград, съобщават от Народен театър „Иван Вазов“.
По публикацията работи: Пламена Сутева
Наказание е наложено на 31-годишен мъж, който противозаконно е повредил машина на автомивка, съобщават от…
Този уикенд ще се проведе футболна среща между отборите на ПФК „Спартак“ - Варна и…
Служители на ГДБОП и ГДГП разбиха престъпна мрежа за трафик на мигранти, съобщават за медия…
На 5 октомври 2024 г. във Варна ще се състои първата по рода си Бизнес…
По думите на председателя на Европейския съвет, Република Северна Македония има истинска възможност да напредне…
От пресцентъра на ОДМВР-Пазарджик съобщават, че традиционно по време на гроздобера съвместни екипи на полицейското…
Leave a Comment