Нека си припомним за големия Апостол Карамитев. Той е български театрален и филмов актьор, популярен между 50-те и 70-те години на 20 век. Днес (17 октомври 2023 г.) отбелязваме 100 години от рождението му. Карамитев Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас
Завършва основно и средно образование в италианско училище. От тези години датира и интересът му към театралното изкуство, неминуемо свързан с изучаването на латинския и италианския език и с любознателността му към древните култури.
През 1945 г. се премества в София, за да следва право в Софийския университет. В следващите две години успоредно с университета посещава и Държавната театрална школа. Завършва актьорско майсторство във Висшето театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1951 г., при проф. Боян Дановски. През 1966-1967 г. специализира режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград (Санкт Петербург).
Дебютира на сцената на Народния театър още като студент – през 1947 г. в постановка на Боян Дановски. През следващите десетилетия Апостол Карамитев изиграва на първата ни сцена поредица паметни роли, сред които:
През 1968 г. след множество разговори, убеждаване на колеги и чиновници, Апостол Карамитев сбъдва една своя отколешна мечта – трансформирането на пространството на четвъртия етаж на Народния театър, използвано до този момент за събрания и репетиции, в камерна театрална сцена, която да позволява по-интимен контакт между публика и артисти. Първият спектакъл (1968 г.), който се играе на „Камерна сцена на ІV етаж“, е „Амазонката“, а Карамитев е в една от главните роли – на Иванов.
От 1969 г. Апостол Карамитев е доцент и преподавател по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където предава опита и любовта си към театъра на плеяда прекрасни артисти, сред които Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Богдан Глишев, Мадлен Чолакова, Иван Балсамаджиев и много други.
Забележителен е отпечатъкът, който Апостол Карамитев оставя върху българското кино. С екранните си превъплъщения той става еталон за правдоподобното изграждане на пълнокръвни образи без значение от жанра на продукцията и сложността в характера на персонажа. Емблематични остават ролите му на Фархад в „Легенда за любовта“ (1957 г.), на Радослав и Радосвет в „Любимец 13“ (1958 г.), на Апостол в „Специалист по всичко“ (1962 г.), на вуйчо Георги в „Рицар без броня“ (1966 г.), на Петър Александров в „Бялата стая“ (1968 г.) и много други.
Актьорът легенда е един от първите гласове на българския дублаж – през 1971 г. озвучава мъжките и женските образи в сериала „Сага за Форсайтови“ на Доналд Уилсън.
В памет на легендарния актьор днес неговото име носят сцената на четвъртия етаж в Народния театър, камерната зала в бургаския театър „Адриана Будевска“ и драматичният театър в Димитровград, съобщават от Народен театър „Иван Вазов“.
По публикацията работи: Пламена Сутева
Киселите краставички, чушките и карфиолът често присъстват на трапезата през зимните месеци. Ако сте любител…
Както е известно най-важният момент при приготвянето на кисело зеле е стопирането на ферментацията или…
Стана ясно, че заради основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е…
Автентичното ДПС изразяваме готовност за диалогичност и конструктивен подход с другите политически субекти. Бихме подкрепили…
Както е известно по нашите географски ширини дойде времето за смяната на автомобилните гуми. С…
Едно от най-вкусните неща на трапезата е баницата. Това е рецепта, която ще се помни…
Leave a Comment