Отбелязваме 100 години от рождението на големия Апостол Карамитев: Поклон

Нека си припомним за големия Апостол Карамитев. Той е български театрален и филмов актьор, популярен между 50-те и 70-те години на 20 век. Днес (17 октомври 2023 г.) отбелязваме 100 години от рождението му. Карамитев Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас

Завършва основно и средно образование в италианско училище. От тези години датира и интересът му към театралното изкуство, неминуемо свързан с изучаването на латинския и италианския език и с любознателността му към древните култури.

През 1945 г. се премества в София, за да следва право в Софийския университет. В следващите две години успоредно с университета посещава и Държавната театрална школа. Завършва актьорско майсторство във Висшето театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1951 г., при проф. Боян Дановски. През 1966-1967 г. специализира режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград (Санкт Петербург).

Дебютира на сцената на Народния театър още като студент – през 1947 г. в постановка на Боян Дановски. През следващите десетилетия Апостол Карамитев изиграва на първата ни сцена поредица паметни роли, сред които:

• Орландо и Жак в „Както ви се харесва“ на Уилям Шекспир (1949) г.
• Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир (1954 г.), постановка на Стефан Сърчаджиев, в която Карамитев си партнира с Маргарита Дупаринова в ролята на Жулиета (двамата сключват граждански брак през 1948 г.)
• Маркиз Поза в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер (1955 г.)
• Христофоров в „Полите на Витоша“ от П. К. Яворов (1956 г.)
• Гвидо Феранти в „Херцогинята на Падуа“ от Оскар Уайлд (1957 г.)
• Джорж Кетъл в „Скандал в Брикмил“ от Джон Б. Пристли (1960 г.)
• Глумов в „И най-мъдрият си е малко прост“ от А.Н. Островски (1961 г.)
• Биф в „Смъртта на търговския пътник“ от Артър Милър (1964 г.)
• Жеко Хоров в „Службогонци“ („На гости у министъра“) от Иван Вазов (1965 г.)
• Джери Райън в „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън (1965 г.)
• Виктор Франц в „Цената“ от Артър Милър (1968 г.)
• Симеон в „Монахът и неговите синове“ от Милко Милков (1969 г.)
• Хенрих IV в едноименната пиеса на Луиджи Пирандело (1970 г.)
• Граф Лестър в „Мария Стюарт“ от Фридрих Шилер (1970 г.).

 

През 1968 г. след множество разговори, убеждаване на колеги и чиновници, Апостол Карамитев сбъдва една своя отколешна мечта – трансформирането на пространството на четвъртия етаж на Народния театър, използвано до този момент за събрания и репетиции, в камерна театрална сцена, която да позволява по-интимен контакт между публика и артисти. Първият спектакъл (1968 г.), който се играе на „Камерна сцена на ІV етаж“, е „Амазонката“, а Карамитев е в една от главните роли – на Иванов.

От 1969 г. Апостол Карамитев е доцент и преподавател по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където предава опита и любовта си към театъра на плеяда прекрасни артисти, сред които Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Богдан Глишев, Мадлен Чолакова, Иван Балсамаджиев и много други.

Забележителен е отпечатъкът, който Апостол Карамитев оставя върху българското кино. С екранните си превъплъщения той става еталон за правдоподобното изграждане на пълнокръвни образи без значение от жанра на продукцията и сложността в характера на персонажа. Емблематични остават ролите му на Фархад в „Легенда за любовта“ (1957 г.), на Радослав и Радосвет в „Любимец 13“ (1958 г.), на Апостол в „Специалист по всичко“ (1962 г.), на вуйчо Георги в „Рицар без броня“ (1966 г.), на Петър Александров в „Бялата стая“ (1968 г.) и много други.

Актьорът легенда е един от първите гласове на българския дублаж – през 1971 г. озвучава мъжките и женските образи в сериала „Сага за Форсайтови“ на Доналд Уилсън.

В памет на легендарния актьор днес неговото име носят сцената на четвъртия етаж в Народния театър, камерната зала в бургаския театър „Адриана Будевска“ и драматичният театър в Димитровград, съобщават от Народен театър „Иван Вазов“.

По публикацията работи: Пламена Сутева