Трагичната съдба на гениалния Матю Пери: Борил се е с множество вътрешни демони

Новината за смъртта на великия актьор Матю Пери разтърси целия свят. Той се превърна в любим образ на милиони хора по света, влизайки в ролята на саркастичния Чандлър Бинг от хитовия сериал „Приятели“. Но докато от екрана караше милиони да се смеят, Матю Пери беше заключен в болезнен цикъл на пристрастяване и битка с демони, произтичащи от травми от детството му.

През 1986 г., след като се премества в Лос Анджелис, Матю Пери е убеден, че славата ще измие всичките му проблеми, съобщава Би Би Си.

„Аз копнеех за това повече от всеки друг човек на планетата“, пише той в откровените си мемоари миналата година.

„Имах нужда от това. Това беше единственото нещо, което щеше да ме поправи. Бях сигурен в това“, пише Пери.

В крайна сметка актьорът сбъдва желанието си, превръщайки се в една от шестте централни звезди на най-обичания ситком от последните 30 години.

Славата като проницателния Чандлър Бинг в „Приятели“ носи на Матю Пери богатство, под формата на 1,1 милиона долара на епизод и редица бляскави приятелки.

И все пак зад кулисите борбите на Пери да запази личния си живот и здраве в релси изглежда само нарастват.

В автобиографията си Пери проследява своята несигурност – както и своите комични таланти – назад до детството, което е разделено между разведените му родители, но в което той изпитва чувство на изоставеност и от двамата.

Майка му беше канадска кралица на красотата, превърнала се в журналистка, която беше прессекретар на министър-председателя Пиер Трюдо. Баща му е американски актьор, който участва в реклами на афтършейв Old Spice.

По-голямата част от израстването на Пери било в Отава, Канада, но той каза, че е „хлапе с ключалка“, защото заради работата на майка му трябвало да прекарва много време сам.

„Съответно се научих да бъда забавен, нали знаете тренировката – защото трябваше да бъда“, казва той.

Майка му имала стресираща работа. След като се прибирала у дома, именно Пери бил човекът, който я успокоявал със своите смешки.

Актьорът разказва, че виждал лицето на баща си по-често по телевизията и списанията, отколкото на живо. Въпреки това той е бил „неговият герой“, казва самият Пери.

Още преди да навърши 10-годишна възраст Пери започва да се държи зле – краде пари, пуши, оставя оценките му да се понижават и в един момент набива своя съученик и син на Джъстин Трюдо – сега министър-председател на Канада.

За първи път пие алкохол на 13-годишна възраст. Тогава дълбоко в себе си бил решен да изчисти всяко свое чувство на изоставеност.

На 15 години Матю се премества да живее с баща си в Лос Анджелис. В тийнейджърските си години той е запален тенисист, тренира по 10 часа на ден.

„Имах нужда да успея, за да мога да се чувствам по-добре“, казва актьорът.

В Калифорния обаче усеща, че е по-трудно да се наложи в спорта и се насочва към актьорството. Той получава роли в сериалите от 1980 г. Charles in Charge и Growing Pains, след това главни роли в Sydney от 1990 г. и Home Free от 1993 г.

Когато се появява сценарий за нов сериал – Friends Like Us, Пери веднага вижда себе си в него.

„Когато прочетох сценария за „Приятели като нас“, сякаш някой ме беше следвал цяла година, крадеше шегите ми, копираше маниерите ми, фотокопираше уморения ми, но остроумен възглед за живота“, казва Пери.

„Един герой ми се открои по-специално. Не че мислех, че мога да играя Чандлър. Аз бях Чандлър.“

Една малка уловка била, че той вече се бил ангажирал да се появи в „научно-фантастична комедия“ за работниците на багажа на летището в Лос Анджелис през 2194 г.

Този проект обаче се оказва ужасен и пропада. Актьорът, който е избран първоначално да играе Чандлър в „Приятели“ – също.

Така Пери става последният нает и най-младият изпълнител на главна роля в сериала. Убеден е в успеха си. Когато за първи път се среща със създателя на ситкома Марта Кауфман, усеща „колко огромно ще бъде всичко“.

Правенето на шоу обаче също може да бъде болезнено.

„Чувствах се така, сякаш ще умра, ако публиката на живо не се смее, а това със сигурност не е здравословно, но понякога се случваше да кажа реплика и те не се смееха, а аз се потях и просто изпадах в конвулсии. Ако не получих смеха, който трябваше да получа, щях да откача. Чувствах го всяка вечер. Този натиск ме остави в лошо положение“, признава Матю Пери.

Така Матю Пери започва да пие повече – с надеждата, че водката ще оправи нещата, които славата не успява.

В един момент състоянието му е толкова лошо, че Дженифър Анистън казва: „Можем да го помиришем“ – странен, но и любящ начин на изразяване. А множественото „ние“ удря Матю като чук.

Колегите на Пери му оказват подкрепа и чрез работата си той открива пътя към възстановяването си.

Опитите за него обаче са многократни, а вътрешните демони го свързват и с нови зависимости. През 1997 г. инцидент с джет го пристрастява към болкоуспокояващото викодин. Има проблеми с алкохола, метадона и амфетамините, а през 2000 г. е хоспитализиран с панкреатит.

Пред BBC Radio 2 Матю Пери споделя в свое интервю, че не помни три години, в които снимал „Приятели“.

„Във времето между трети и шести сезон бях малко извън него“, споделя актьорът.

В мемоарите си разкрива, че след 2001 г. е бил предимно трезвен, с изключение на 60-70 злополуки.

След последния епизод на „Приятели“ актьорският състав, екипът и публиката са облени в сълзи. Тогава обаче Пери казва, че не чувства нищо. „Не можех да разбера дали това е заради опиатите които приемах, или защото като цяло бях мъртъв отвътре“, споделя той.

Хит като „Приятели“ е трудно да бъде повторен във времето.

Пери е телевизионен изпълнителен продуцент в Studio 60 на Арън Соркин на Sunset Strip и има запомнящи се роли в The West Wing и Ally McBeal, участва и в други ситкоми.

Играе роли и във филми като The Whole Nine Yards и продължението му The Whole Ten Yards с приятеля си Брус Уилис.

През 2016 г. Матю Пери пише пиесата „Краят на копнежа”. Според „Таймс“ тя изследва „търсенето на любов и отдаденост, както и щетите, които могат да бъдат нанесени, когато тези неща продължават да отсъстват в живота“.

Докато е в „Приятели“ той „се влюбва лошо“ в Анистън, но тези чувства отминават – най-вече заради “нейната оглушителна липса на интерес“.

След това започва връзка с Джулия Робъртс. Но несигурността в Пери го държи на повърхността, той е с усещането, че тя ще го зареже.

“Знаех, че не съм достатъчен. Никога не бих могъл да бъда – бях разбит, огънат, недостоен за обичане. Така че вместо да се изправя пред неизбежната агония да я изгубя, аз скъсах с красивата и брилянтна Джулия Робъртс“, споделя Матю Пери.

През годините той признава, че му е трудно да допусне хората до себе си. „Имам нужда от любов, но не вярвам на човека до мен. Ако изляза от ролята на Чандлър, ще покажа кой съм всъщност. Може да ме забележи и още по-лошо – след това да ме зареже, а аз не мога да допусна това“, казва актьорът.

През 2018 г. Матю Пери достига своята критична точка на състоянията си.

Дебелото му черво „експлодира“ поради злоупотреба с опиати. Следва седемчасова операция, а според прогнозите шансовете да оцелее са два процента. Матю оживява, въпреки че следващите две седмици прекарва в кома.

„Почти стигнах до самоубийство. Никога не съм бил купонджия – приемането на всички тези лекарства, а това бяха много лекарства, беше просто безполезен опит да се почувствам по-добре“, казва още актьорът.

В мемоарите си той разказва как е похарчил общо 7 милиона долара, за да се спаси от зависимостите. Присъствал е на 6000 срещи на анонимни алкохолици, имал е 15 престоя в рехабилитационни центрове, ходел е на терапия два пъти седмично в продължение на 30 години.

Това е високата цена, която плаща заради вътрешните си несигурности, които голямата слава не успява да коригира. Но той също така използва собствения си опит, за да се застъпва за подкрепа на зависимите.

През 2012 г. той превръща своя плажен комплекс в Малибу за 10 милиона долара в Perry House – център за мъже, които се борят с алкохола, а през следващата година проектът му получава награда от Белия дом.

Две години по-късно Пери продава мястото, но твърди, че остава ангажиран с предоставянето на услуги за лекуващи се от зависимости.

Превод и редакция: Пламена Сутева