Редакция "Нова Варна"
В повечето случаи звукувите халюцинации, се свързват със болестни неврологични състояния като шизофренията. Оказва се обаче, че дори мозъкът на напълно здрав човек, може да бъде подмамен да чуе гласове, които не съществуват, при подходящи условия, съобщи „Science alert”.
Изследователи от École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL) в Швейцария и университета Savoie Mont Blanc във Франция искаха да проучат как слухово-вербалните халюцинации (СВХ) могат да се задействат в ума: там чуваме глас, но няма говорещ.
Предишни проучвания предполагат, че тези халюцинации са причинени или от неспособност за правилно разграничаване на себе си от заобикалящата го среда, или от силно поддържани вярвания или предишни предположения, които надделяват върху всичко, което действително се случва в околната среда. Екипът искаше да подложи на изпитание и двете хипотези.
„Тук разработихме нов метод за предизвикване на СВХ в контролирана лабораторна среда чрез интегриране на методи от гласово възприятие със сензомоторна стимулация, което ни позволява да изследваме приноса и на двата основни акаунта на СВХ“, пишат изследователите в публикуваната си статия.
Екипът адаптира техника, която са използвали преди, при която, когато участниците натискали бутон пред тях, роботизирана ръка ги натискала по гърба. В този нов експеримент, включващ 48 участници, забавянето на мушкането беше променливо и доброволците носеха слушалки, възпроизвеждащи смесица от подобен на водопад „розов шум“ и от време на време откъси от гласове – както техни, така и на други хора.
Както при предишния тест с натискане на бутон, участниците съобщиха, че усещат присъствие зад себе си поради боцкането – но някои от тях също съобщиха, че чуват гласове, които не са там през слушалките.
Феноменът на чуване на гласове е по-често срещан, ако доброволците са чули гласа на някой друг преди своя собствен и ако е имало забавяне между натискането на бутона и ръкомахането. Сякаш участниците в теста измисляха глас, който да отговаря на усещането за някой, който стои зад тях.
Изследователите смятат, че тези резултати са достатъчни, за да подскажат, че и двете теории за задействане на халюцинации са правилни: участниците не са успели да се самонаблюдават правилно около себе си и са били повлияни от силни вярвания за това, което се случва около тях.
Трябва да се отбележи, че честотата на халюцинираните гласове се увеличава с продължителността на тестовете, така че участниците са по-склонни да чуят фантомните звуци към края на експерименталната сесия.
В крайна сметка, знанието как тези халюцинации могат да бъдат предизвикани е важно за разбирането на връзката им със състояния като болестта на Паркинсон. Това също е индикация, че ако чуете глас в главата си, това може да не е непосредствена причина за тревога (въпреки че ако се притеснявате, най-добре е да посетите лекар).
„Освен новостта и важното методологично въздействие, тези резултати хвърлят нова светлина върху феноменологията на СВХ, предоставяйки експериментална подкрепа и за двата видни, макар и привидно противоположни разсъждения – представяйки СВХ като хибрид между дефицити в самонаблюдението и свръхпрецизни предшестващи,“ пишат изследователите.
По публикацията работи: Венета Николова
