Чудото да оцелееш по време на война: Как две дечица се спасиха от терористи, убили семейството им? (ВИДЕО)

9-годишно момченце и по-малката му сестричка са успели да се спасят от терористи, избили семейството им. Репортажът за шокиращия случай идва от израелското посолство в София. Бабата на децата разказва как едно от тях ѝ е съобщило новината за смъртта на семейството му по телефона. 9-годишното момче е постъпило хладнокръвно в ужасяващата ситуация. Осъзнавайки, че е отговорно за по-малката си сестра, действа като възрастен

Кадър, заснет от Рой Идан, фоторепортер, жител на Кфар Аза е последното доказателство за ужаса, който предстои да се случи няколко минути по-късно в дома му, съобщава Нова телевизия.

„Обадих се на Смадар, тогава ми отговори Амалия: „Мама е мъртва, татко е мъртъв, Авигайл е мъртва!“ И аз попитах: „Гледахте някакъв филм ли?” А тя ми отговори отново: „Бабо, мама е мъртва, татко е мъртъв, Авигайл е мъртва”. Затвори ми телефона”, разказва Лиза Идан, майка на Рой Идан.

Този ужасен филм, който Амалия е видяла пред очите си, е реалността за случилото се с Рой, Смадар и техните 3 деца – Михаел на 9 години, Амалия на 6 години и Авигайл, която все още не е навършила 4 години.

„Смадар беше у дома с децата. Терористът влязъл, стрелял по нея и я убил”, разказва Дафна Карнадян, сестра на Рой Идан.

Михаел и Амалия видели всичко: единият терорист застрелва майка им, а другият терорист стреля по баща им и го ранява тежко. Малката им сестра бяга.

Въпреки всичко това двете деца не изпадат в паника и Амалия спокойно обяснява на баба си какво точно се е случило. Казва й: „Не се притеснявай, армията идва да ни спаси всеки момент. Михаел се обади в полицията”.

„Вече се обадихме. Казаха ни, че спешните служби идват и чакахме половин час, но те не дойдоха”, разказва Михаел Идан.

„Не съм говорил с Амалия. Говорих с Михаел, героят. Той ми се обади, мисля, че беше около 08:00 сутринта. Беше обаждане от полицията. Полицейският оператор ми каза, че има 9-годишно момче, чиито родители са застреляни. И той ме свърза с него”, разказва Линой Елезра, операторът на Спешна помощ, който разговаря с Михаел.

Трудно е да се сдържиш. 9-годишно дете, губи почти всичко, разбира, че сега той е отговорен за малката си сестра. Държи се като възрастен в невъзможната ситуация, а от другата страна на линията е Линой, спешен парамедик. Тя никога няма да забрави този разговор.

„Тогава му казах: „Добре, приближи се до тях и извикай силно „Мамо! Татко!”. Кажи ми, ако ти отговорят”. Той ми каза, че не отговарят”, разказва Линой.

„Попитах го дали кървят отнякъде, опитах се да разбера дали могат да бъдат спасени, дали можем да направим нещо за тях, но доста бързо разбрах, че сега трябва да се съсредоточим върху това как да спасим тези деца”, казва Линой.

„Тогава попитах Михаел, героят, дали може да изтича до вратата, да я заключи много здраво и да вземе ключа със себе си. И той го направи, той отиде, аз чувах малките стъпки на този герой. Приближи се до вратата и заключи. Тогава го чух да казва: „Амалия, ела“ и разбрах, че Михаел не е сам. Тогава го попитах: „Коя е Амалия?“ Той ми отговори: „Това е малката ми сестра, аз се грижа за нея”. Казах му: „Добре, дръж я за ръката много здраво и бягай към убежището”. Той влезе в убежището и аз го помолих да затвори вратата. Той ми каза, че не може. Следващото нещо, което ми хрумна беше гардеробът. Казах му: „Михаел, имаш ли гардероб в убежището?“ Тогава той ми каза: „Има гардероб”. Не излизай от вкъщи, чу ли? Заведи и сестра си там и се заключете, става ли?”, разказва Линой Елезра.

Тъй като разговорът е прекъснат, до вчера Линой не знае дали децата са оцелели. Днес тя се среща със семейството за първи път и им разказва за двете им деца герои.

„Тогава му казах: „Михаел, влез в гардероба. Вземи Амалия със себе си и затворете плътно вратата и не отваряйте, докато не дойдат добри хора. И всеки път, когато се почувстваш уплашен, набираш 101, обещавам да ти отговоря. Тогава той затвори гардероба и ми каза: „Седя, държа ръката й и всеки път, когато се почувствам уплашен, ще ти се обадя и ти ще ми отговориш”. Това дете набираше отново и отново номера, за да попита кога ще пристигнем. Не можех да държа линията с него, имахме още хиляди обаждания и тук връзката прекъсна”, разказва Линой Елезра.

„Аз съм дъщеря на оцелели от Холокоста. Чувала съм за тези ужасни неща – изгаряне, изнасилване и всичко това, от родителите ми, майка ми, от леля ми, която разказваше за това”, казва Лиза Идан.

Смадар е убита, тялото на Рой не е намерено и до днес, малката Авигайл, само на 3 години, е отвлечена в Газа.

„Почукали на вратата, казали им, че идват да ги спасят, че са от армията, че трябва да отварят, но децата не отворили. Не се съгласили да отворят. Те отново им казали: „Дойдохме да ви спасим”. Тогава извикали имената им: „Амалия, Михаел, отворете!“ Но те все още не са отваряли. Чичо им тогава казва: „Амите, дойдох да ви взема”. Едва тогава са отворили вратата”, разказва Дафна Карнадян, сестра на Рой Идан.

„Те бяха моята душа, толкова много ги обичах”, казва Кармел Идан, баща на Рой Идан.

Сега те притискат оцелелите Михаел и Амалия здраво в ръцете си и ги обгръщат с любов, надявайки се, че Рой все пак е оцелял, въпреки тежката си травма и се молят малката Авигайл да се върне у дома и да се присъедини към брат си и сестра си.

По публикацията работи: Пламена Сутева